След дълги години на псевдореформи държавната администрация се оказа в тотален колапс. Армията от хиляди чиновници работи неефективно, раздуват се щатове, липсва прозрачност, електронното управление не действа, а грешките остават безнаказани. Това са изводите от новата стратегия за реформа на държавната администрация до 2020 г., която беше пусната за обсъждане вчера.

Констатациите показват мрачната картина, с която се сблъскват всеки ден граждани и фирми, и обясняват защо България се срина на дъното на класациите за икономическа свобода, бизнес среда и образование. От анализа стана ясно, че дори и шумно рекламираните реформи са се провалили. Такъв е случаят с опита на бившия финансов министър Симеон Дянков да въведе мениджърски подход в заплащане на чиновници, като бонусите зависят от заслугите. Оказа се обаче, че новият модел така и не е проработил и е бил изкривен от самите чиновници. Според авторите на доклада това се дължи както на липсата на пари, така на неспособността на някои началници да оценяват служителите си. Други шефове пък избирали златната среда и решавали да оценяват всички еднакво, за да няма конфликти. Всичко това е довело до демотивиране на част от чиновниците.

Всички управляващи досега са се провалили и в изграждането на електронното правителство. Въпреки прахосаните милиони все още информационните системи на институциите не са съвместими, някои от тях са остарели и не могат да бъдат интегрирани. Липсват взаимодействие и възможност за обмен на данни. Вчера на среща с американския бизнес в България премиерът Пламен Орешарски даде пример с ведомство, в което чиновниците използват 42 различни софтуера.

Администрацията на практика няма как да реагира на жалби и сигнали на граждани, изтъква още документът. През 2012 г. броят на жалбите и сигналите е достигнал 27 967. Липсва обаче система, където те да бъдат завеждани, да се прави анализ и същевременно да се решават възникналите казуси, предупреждават авторите. Така най-често проблемите или не се решават, или се стига до съд. Като цяло не се налагат санкции за действия или за бездействие на служители, с които са навредили на хората или са нарушили правата им.

Една от най-тревожните констатации е, че броят на административните структури в страната е нараснал двойно за последните 17 години. Ако през 1996 г. е имало само 55 администрации, то през 2003 г. техният брой достига 140. Миналата година администрациите на централно ниво са били 114. В същото време чиновниците предоставят едва 2023 услуги на бизнеса и гражданите. Високият брой структури е една от причините да има сериозно дублиране на функции между отделните звена. Например контролът върху трудовата дейност е възложен на 14 структури, а само една разпоредба на Закона за виното и спиртните напитки - на цели 10 едновременно.

Общата администрация пък се раздува, без да има нещо общо със задълженията на чиновниците. Дори най-малките звена разполагат със свои служители, които отговарят за човешките ресурси, за счетоводството и финансите, за информационните технологии и т.н. Така независимо от новите технологии общата администрация остава 30% от министерствата и 35% в останалите администрации. Изводът е, че дигиталната ера не е помогнала за намаляване на чиновниците и спестяване на пари.

Критики има и към регулаторните и контролните органи. Те разбирали своята независимост като "затворено управление", което не се подчинява на общоприетите правила за държавните структури. Всичко това създавало проблеми на изпълнителната власт, която понасяла негативите от бездействието на регулаторите. Според авторите на стратегията неуспехът на тези структури не трябва да се обяснява с недостатъчната политическа воля да се промени нещо, а с липсата на механизми за носене на отговорност от регулаторите.

Констатациите за управлението на човешките ресурси са също тревожни. Въпреки че към 31 декември 2012 г. в администрацията е имало 4797 свободни места, а в МВР - още 6503, държавата е платила близо 19 млн. лева за външни консултантски услуги, които да подпомагат експертно чиновниците. Това е типичен пример за прахосване на пари. Съществен проблем е провеждането на конкурси за нови служители. Вече е тенденция да се прекратяват конкурси заради липса на кандидати или да се заобикаля тази процедура. Така например от 4 години не е провеждан централизиран конкурс за младши експерти в държавната администрация.

Не на последно място са тревожните заключения и за подготовката на чиновниците да участват в структурите на ЕС. Администрацията не извършва качествени предварителни консултации с бизнеса и неправителствените организации в първоначалния етап на формирането на европейските политики. Няма прозрачна процедура за определяне на българските представители в подготвителните органи на Съвета на ЕС и комитетите на ЕК. Липсва и единна информация за тях.

Разбира се, документът включва и предложения с мерки за подобряване на положението, но те имат преди всичко пожелателен характер и не създават очакване нещо да се промени до 2020 г.