|
| *** |
Той беше богат човек, аз не. Той знаеше как да спечели парите, аз имах идеи как да ги похарча. Той беше марков човек. Всички твърдяха, че си живее и работи у нас, а в свободното си време обитава екзотични острови и разни бели държави.
Аз не правех такива неща и живеех доста скучно и еднообразно клисавия ни живот, а в свободното време си свирках.
Най-после той ме прие и това беше важното сега.
- Та какво те води насам? - попита ме той.
- Искам да говорим по важни въпроси - рекох.
- Ами давай, говори - окуражи ме той.
- Как направихте първия си милион?
Той ме изгледа, помълча, па тихо рече:
- За това вече съм отговорил където трябва и когато трябва. Вие данъчен ли сте? Журналист?
- Не - рекох, - няма такова нещо. Аз съм най-обикновен човек, който има въпроси към вас и много държа да ви ги задам. Отговорите ще са важни за всички обикновени хора като мен. Благодаря ви, че ме приехте.
Човекът видимо се отпусна.
- За първия милион съм говорил много, няма никаква тайна. Просто бях добър ученик, четох много книги. В детската градина си изяждах всичко, което ми даваха, и винаги бях пръв.
- Това достатъчно ли е?
- Не знам достатъчно ли е или не. Казвам, че винаги съм бил старателен. Бях и добър ученик.
- А защо вашето име винаги се появява, когато се прави политика, когато падат и стават правителства? Членувате ли в партия?
- Това е така - скромно рече той, - защото хората ме познават, с много от тях даже сме приятели. Иначе аз съм далеч от партийното строителство. Аз съм човек, който е привърженик на семейните ценности, а в дома си не допускам партиите, ако ме разбирате.
- Не, не ви разбирам - признах си, - но да продължим напред. Как направихте първия си милион?
- Упорит сте - благо рече събеседникът ми.
Признах му:
- Нямам избор. Трябва да ми кажете.
- Виж-теее... - задума той бавничко, - никой никъде по белия свят не питат успелите хора чак такива глупости! Какво значение има това?
Не се съгласих с него.
- Има много голямо значение. Първо - да се знае истината. Второ - и аз искам да изкарам някой лев, така да се каже. Ако вие ми кажете истината, а аз положа старание - може и да имам добър резултат, да захлебя като вас, да изкарам поне десет кинта.
Тези думи искрено развеселиха моят домакин.
- Това ли била работата?
Кимнах:
- Това!
- Да речем - рече той, - че спечелиш пари още днес. Какво ще направиш веднага?
- Лесен въпрос. Ще си купя сандвич за обяд и ще сменя батериите на дистанционното за телевизора. За другите разходи после ще говорим.
Той поучително ми завъртя пръст:
- Нямаш представа колко трудно е да бъдеш богат, когато си бил беден. Никой няма представа от това. По-лесно е да се научиш да бъдеш беден, когато си бил богат. Това го запиши и го запомни.
Запомних го и без да го записвам.
- Аз - думам му, - нямам такива тежести и грижи. Давайте по въпроса!
- Какъв беше въпросът?
Започнах отначало:
- Моля да ми кажете как спечелихте първият си милион. Един ден вие ще служите за ролеви модел на поколенията!
Той помисли кратко, после махна с ръка:
- Ееее, чак пък ролеви...
- Хайде, кажете как спечелихте първия си милион?
Той стана сериозен и много сериозно ми отговори. Отговора. И тука аз допуснах грешка, като продължих да питам. Без да чакат и секунда повече, от охраната скочиха, изнесоха ме навън и грижливо залостиха вратата зад гърба ми.
По въпроса за милиона онзи буквално ми бе отговорил с отговора:
- С много труд - упорит, честен и всеотдаен труд спечелих първия си милион!
А аз попитах, цитирам дословно:
- И чий беше този труд?
Така и не научих как честно се печели милион.
Пък некакви ще ми разправят, че имало четиристотин относително честни начина...
