Френското кино има и други жени, но осемте в този филм са, общо взето, дефинитивни. Изброяваме ги, за да подходите от самото начало към този филм с нужния респект. Катрин Деньов, Изабел Юпер, Фани Ардан, Емануел Беар, Даниел Дарийо, Виржини Ледоайен, Фирмин Ришар, Людивин Сание, свободно, седнете.

От само себе си се подразбира, че "Осем жени" няма да има нищо общо с холивудския киномачизъм. Това е префинен, елегантен, намигащ, леко натруфен филм, който има шанс да се понрави на мъжете почти толкова, колкото и на жените (понеже 1. не е сладникав, и 2. на финала му Деньов се хвърля в лесбийска целувка с омразната до този сюжетен поврат Ардан, а Беар отпочва нещо като стриптийз, но не го довършва).

Сюжетът е в духа на Агата Кристи. Седемте жени - роднини и техните прислужници (осмата довтасва малко по-късно) са затворени в провинциално имение. Единственият наличен мъж е с нощ в гърба. Всички са заподозрени, търси се убиецът. Зад прозорците вали сняг. Той е от стиропор. Героините са облечени невъобразимо ретро. Всичко в "Осем жени" е очарователно неестествено. Това е европейски филм от главата до петите. Освен това е комедия. Наслаждавайте се.

P.S. За киноманите, фенове на автоиронията, Озон е предвидил подобаващо намигване. Героинята на Емануел Беар носи в престилката си снимка на Роми Шнайдер. В живота Беар се насочва към актьорското поприще, след като гледа филм на покойната Роми.