България е капитулирала в борбата с корупцията по висшите етажи на властта и с организираната престъпност. Ключовите назначения в областта на правосъдието и вътрешния ред се извършват непрозначно, а процедурите са формално публични. Това са основните изводи в безпрецедентно острия доклад на Европейската комисия за напредъка на България, който обхваща управлението на три правителства. Затова и страната ни ще остане под унизителния брюкселски надзор поне още година.

Политиците вчера избягаха от коментарите по същество и се съсредоточиха върху прехвърлянето на вината. Британският посланик Джонатан Алан обаче бе болезнено откровен. "Докладът е депресиращо четиво. Няколко малки стъпки напред и няколко големи стъпки назад. Румъния определено се справя по-добре, България рискува да бъде оставена настрана, ако румънският напредък продължи", коментира той в "Туитър".

Двете части на доклада изобилстват с конкретни примери, които показват, че решенията на управляващите са спорни, неаргументирани и с неясен бъдещ ефект. В прав текст Брюксел съобщава, че не са изпълнени препоръките от предишния доклад.

Политическото влияние върху съдебната власт е ключов проблем според ЕК. Авторите на доклада са изброили всички процедури за избор, които са оставили съмнения за намеса от страна на управляващите: на Висшия съдебен съвет, главния прокурор, скандалите с компрометираните кандидати за Конституционния съд. Специално предупреждение съдържа параграфът за започналия избор на главен съдебен инспектор, в който е казано, че състезание с един кандидат не може да има. ЕК критикува също краткия срок и непрозрачната процедура за номиниране, като предупреждава, че изборът ще е тест за управляващите. Изборът на председател на Върховния касационен съд през есента т. г. също ще е проба доколко България е научила урока си.

Почти на всяка страница се съдържа настояване да се осигури прозрачност при кадровите решения и провеждането на важните реформи, за да се разсеят съмненията, че всичко се случва под диктовката на управляващата коалиция. Силната загриженост за независимостта на съдебната система е подкрепена с пример как министър на вътрешните работи е кръщавал полицейски операции на съдии, които не са постановявали желаните от прокуратурата мерки за неотклонение на арестувани. Тази притеснителна практика е спряла едва през втората половина на 2013 г., откогато няма фронтални атаки от изпълнителната власт към съдебната.

Реформата в МВР и ДАНС е друг ключов момент в доклада. Според ЕК "венецът" на разместването в сектора за сигурност - назначаването на нов шеф на ДАНС, е "оставило лоша следа в доверието на обществото и на партньорите на България, за чието преодоляване властите ще трябва да работят много упорито". Критикува се и неясната цел на вливането на ГДБОП в ДАНС и дублирането на функции между МВР и мегаструктурата. Европейските експерти недоумяват защо и спецслужбите, и обикновените полицаи имат едни и същи задължения по разследване на корупцията и организираната престъпност и как ще се координират помежду си. От препоръките се разбира, че ЕК смята ДАНС за хибрид, от който полза няма. Препоръката е да се намери начин тя да си сътрудничи със службите в другите страни членки, за да е ясно какво точно прави. По отношение на МВР се отбелязва и "предизвикателството да се справи адекватно с протестите и напрежението по границите".

В прав текст в доклада се отбелязва, че нито парламентът, нито прокуратурата са направили нещо съществено срещу корупцията, заради която всъщност беше създаден механизмът за сътрудничество и проверка. След тази констатация са изредени купищата държавни институции, издържани от данъкоплатците, които нямат особена ефективност или направо са излишни, като специално е откроен БОРКОР. Според ЕК само една институция трябва да координира борбата с корупцията.

Не е прескочена и Комисията за конфликт на интереси, която би трябвало да играе сериозна роля срещу порочните практики, но вместо това беше замесена в скандал с тефтерчето на председателя й и подозрения за силно политическо влияние. На комисията й е трудно да доказва конфликт на интереси и губи почти всички дела в съда. Тежката и дълга процедура за доказването на конфликта на интереси също е пречка за ефективното пресичане на порочните практики.

Брюксел критикува и новия закон за конфискация на престъпно имущество, като отбелязва, че той е създал допълни пречки. Комбинацията на прага от 125 хил. евро за разлика между декларираните доходи и разходите, който е висок по европейските стандарти, и това, че се разследва само 10 години назад, пречи да се проследи произходът на богатството. Комисията за конфискация на престъпното имущество е претрупана с маловажни случаи, тъй като списъкът от престъпления е твърде дълъг и тя не може да се концентрира върху организираната престъпност.

Нулеви резултати са констатирани и на действията на управляващите спрямо организираната престъпност. Посочва се как висши фигури - очевидно т. нар. братя Галеви - са избегнали правосъдието точно преди присъдата си, а сега се шикалкави и с делото им за конфискация. "Никой не пое отговорност, нито пък се предприеха стъпки да се гарантира, че това няма да се повтори", заявяват експертите и отбелязват, че специализирания съд и прокуратура, на които се възлагаха надежди за справедливи присъди, се занимават само с маловажни случаи.

ЕК препоръчва анализ защо се бавят делата, както и включване на гражданското общество в тази дискусия. На широка обществена дискусия трябва да бъде подложен и проектът за нов Наказателен кодекс. Надежди се възлагат и на екшън плана на главния прокурор за реформи.