Едва ли има друг хранителен продукт, който толкова рязко да е прескочил от здравословния щанд на този с вредните боклуци. След като десетилетия наред бяха рекламирани като полезна алтернатива на газираните напитки, сега плодовите сокове изведнъж се изравниха с тях по вреди. Вече има училища във Великобритания, където всичко друго за пиене освен водата е забранено. Какво се случи?

Изследователската група от Кембридж, която консултира британското правителство в областта на храненето и затлъстяването, поиска сокът да отпадне от официалните препоръки на здравното министерство, в които сега пише, че той може да се брои към препоръчителните пет порции дневно плодове и зеленчуци.

"Сокът е нещо съвсем различно от плода. В сока има толкова захар, колкото и в класическите подсладени напитки", казва пред "Гардиън" Сюзън Джеб, шеф на изследователската група. На всичкото отгоре тази захар се абсорбира много бързо от организма, така че докато стигне до стомаха, вече



няма разлика дали е кока-кола



или портокалов сок. Затова учените препоръчват сокът да бъде заменен с истински плод. Ако ще го пиете, то поне трябва да го разредите.

Всъщност кампанията срещу плодовите сокове е от около година, когато за първи път се заговори, че в тях има прекомерно количество захар. Едва ли помага на имиджа фактът, че щом започнаха да ги забраняват в училища и детски градини в САЩ, големите производители като "Кока-кола" и "Пепси" стъпиха на пазара на здравословни напитки. Сега същите учени, които преди водеха кръстоносен поход срещу газираните напитки заради високото съдържание на царевичен сироп в тях (т.е. много фруктоза), са най-гръмогласните критици на плодовия сок. "Това е новата опасност", казва Бари Попкин, преподавател по хранене в Университета на Северна Каролина. Миналото лято пък в "Бритиш Медикъл джърнъл" излезе научен доклад, според който плодовите сокове повишават риска от диабет тип 2.

Разбира се, години наред индустрията на натуралните сокове се радваше на здравословния си имидж. Всичко, което е свързано с плодовете, винаги е вървяло с този здравословен етикет, но за хранителната индустрия плодовете са като всичко останало - просто бизнес. Колкото и да слагат етикети като "100% натурален" и "прясно изцеден", големите марки на пазара предлагат



100% преработен продукт



За подробности можете да прочетете книгата на Алиса Хамилтън "Изцедено: Какво не знаете за портокаловия сок" (Squeezed: What You Don't Know about Orange Juice).

В началото на ХХ век сокът се е продавал в тенекиени кутийки. През Втората световна война американското правителство дава поръчка на учените да разработят продукт, който ще осигурява витамин С на войниците на фронта. Така започват проучванията как да се създаде замразен концентрат, който ще е приятен на вкус, обяснява Хамилтън. Дотогава опитите дават доста безвкусни резултати - при извличането на водата от сока се отделят и естествените вещества, които придават вкус на портокаловия сок. Започват да добавят пресен сок на концентрата и това оправя нещата. Откритието идва твърде късно, за да се ползва на фронта, но след войната портокаловият сок изведнъж излиза на мода.

С разрастването на пазара обаче става твърде скъпо да се използва пресен сок за добавяне на вкус в концентрата. През 60-те години се разработва технология, която изолира ароматите и маслата на портокала и позволява да започне производството на овкусители и ароматизатори. Производителите на пастьоризиран портокалов сок го съхраняват в огромни контейнери. За да не се развали, сокът трябва да е лишен от кислород. Така може да бъде съхраняван до една година. Единственият проблем е, че и този процес



отнема естествения вкус на портокала



И тук на помощ идват овкусителите и ароматизаторите.

За момента кампанията не изглежда да е повлияла много на пазара. Във Великобритания например 83% от хората пият плодов сок поне веднъж седмично. Прогнозите са до 2018 г. пазарът да нарасне с нови 13%. Според проучване на местната агенция "Минтел" 34% от потребителите са притеснени от количеството захар, но все още удивителните 76% от населението са убедени, че плодовите сокове са здравословни. Сред производителите има известно разместване - пак на Острова миналата година водещата марка "Тропикана" е отчела 5.4% спад в продажбите, но пък марката на "Кока-кола" Innocent ("Невинен") има 7% ръст. Точно "невинният продукт" на "Кока-кола" показа твърде голямо съдържание на захар при изследванията миналата година - в 250 мл сок от нар, боровинка и акаи са измерени 34 г захар, колкото в 330 мл "Кока-кола".

Съмнения няма, че кампанията срещу плодовите сокове ще доведе до някакъв ефект, въпросът е дали той ще е краткотраен или дългосрочен. Възможно е последната дума да има правителството. Всички производители в момента стъпват върху препоръката на държавата. Ако държавата промени съветите си, то това ще е голям удар върху тях.

Има и специалисти на по-умерени позиции. Според говорителя на Британската асоциация по диететика Азмина Говинджи всичко е въпрос на количество. 150 мл плодов сок е нещо съвсем допустимо и може да се брои за една порция от задължителните пет. Говинджи обаче препоръчва този сок да се приема по време на хранене, за да не покачва толкова бързо нивото на кръвната захар. Според нея проблемите започват от там, че много хора не се ограничават въобще и пият огромни количества сокове поради това, че са полезни. Тя обаче подчертава, че ако човек може да избира между пресен плод или зеленчук и сок, винаги трябва да посегне към първото. Плодовете съдържат фибри и повече хранителни вещества, а на всичкото отгоре и по-малко калории.