Няма как, навлязоха в езика ни нови думи в последните двайсет и няколко години. То и преди навлизаха, но някак другарски, в името на човека и за благото на човека. Сега навлизат определено грубо, търгашески и в името на печалбата за едни и загубата на други. Примери: флашка, метросексуален (с извинение), брънч, контекст, входирам (Боже опази!), транш, лидер. Крайно време е във всекидневния български език да навлезе и думата пандемониум.

Значения: 1) сборище на всички зли духове и демони, техният палат; 2) храм, посветен на всички демони; 3) място, където царят разврат и разточителство.

Това да ви напомня за нещо? Правилно! Българската политика! Леле, какви мутри! Мале, какви душици! Боже, откъде се пръкнаха?! Има откъде, но за това след малко. Сега е време за мащабна маслена картина, излязла изпод четката на Йеронимус Бош. За съжаление по обективни причини художникът няма физическата възможност да изпълни поръчката, затова ще импровизираме, а той внимателно ще ни наблюдава от облаците правдиви ли сме. И така - "Българският пандемониум", триптих:

В първата част на творбата политиците се коалират, анализаторите анализират, медиите отразяват, избирателите люпят семки и гледат сеир. Политиците са заресани и фризирани, ризите им са бели, тайорите им са огладени, по вратовръзките им все още няма мазни петна. Разнасят се табли с предизборни обещания, някои малки, други големи, някои сиви, други искрящи, но всичките са нелепи. Тук димят кебапчета, там дискретно се гънат банкноти, влияние лепкаво се стича.

В централната част на триптиха някои са вътре, други са вън. Тези вътре викат на онези отвън "Къш!" Онези отвън викат на тези вътре "Срамота!" Тези вътре се разделят, обединяват, псуват и обвиняват. Онези отвън се разделят, обединяват, псуват и обвиняват. Косите са разчорлени, вратовръзките кривнати, ето ги мазните петна. Анализаторите анализират, медиите отразяват, избирателите люпят семки и гледат сеир.

В третата част на картината поредният политически цикъл е към края си. Гротескни опити за нови конфигурации. Противоестествени коалиции. Нелепи заявки. Преял клечи със смъкнати панталони до парламентарната трибуна, мачка няколко страници от Наказателния кодекс да омекнат. Дистанциран дипли пачки. Някой мизерства, друг протестира, трети се пали, има и пърформанси. Реалист стяга куфар, идеалист се люби с феята на гроздовата. Анализаторите анализират, медиите отразяват, избирателите люпят семки и гледат сеир.

"Българският пандемониум". Невъзможно е да го наречеш произведение на изкуството, освен ако не си стоял дълго на слънце без шапка.

Откъде ни дойде на главите?! Има откъде, има. И понеже дълъг е пътят на поучението, а кратък на примера, ето исторически пример:

Когато Англия попада във въртележката на Втората световна война, Чърчил казва на своите избиратели: "Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот".

Забележете, не им е казал "Ще ги смажем за 800 дни". Не им е дал по 10 паунда. Не им е организирал концерт. Не ги е уверил, че от догодина ще победят несимволично. Не е посочил с пръст бежанците от континента.

Докато нямаме политик, който да ни обещае кръв, труд, сълзи и пот и най-вече, докато нямаме избиратели, които да го подкрепят, ще имаме българския пандемониум.

Следващият понеделник: Народе?!