Диоген Кавръков търси човека! Чудят се мъжете софиянци, глави клатят, рамене вдигат, удивляват му се, като го видят да броди посред бял ден сред гражданството със запален фенер в ръцете:

- Къде си тръгнал бе, Кавръков, с тоя фенер и тия безумни очи?

- Мани, мани! - жалва им се Кавръков. - Година време, че и повече, човека търся! С що народ се срещнах, на коя ли врата не почуках, с кой ли не разговарях, в какви ли не папки не надникнах - няма го и няма го!

И ето, днес май намери Кавръков човека. Седна срещу му, загледа го с обич и надежда, поръча по водка и попита:

- Кажете ми, Мишев, имате ли офшорка на Маршаловите острови?

- Не! - с предразполагаща прямота отвърна човекът Мишев.

- А на Сейшелските?

- Нямам и там!

- И на Холандските Антили ли нямате? - с трепет в гласа попита Диоген.

- С никакви офшорки нямам взимане-даване! - отпи от водката си Мишев. - Нито на Кипър, нито на остров Ман или Болшевик, нито на Каймановите острови, нито където и да е другаде!

- А притежавате ли четири-пет апартамента, които сте купили в последните години на странни цени, от странни хора и при странни обстоятелства?

- Живея в тристайна панелка, която е наследство от родителите ми!

- А син или дъщеря, на които да сте прехвърлили ваша фирма, която години наред е получавала държавни поръчки при съвсем очевиден конфликт на интереси? Имате ли?

Човекът Мишев рязко се изправи, метално стана лицето му, а студени и сиви блеснаха очите:

- Вие ме обиждате!

- Просто питам! Щото парен каша духа! - окашля се хем виновен, хем щастлив Диоген Кавръков и поръча по още една. - А да имате парцел някъде по морските курорти, който е даден на вас или на ваш близък роднина от местен кмет в район за крайно нуждаещи се само защото сте решили в полза на неговата община финансов спор, който тя по закон е трябвало да загуби?

- Нямам никъде никакви парцели! - отвърна човекът, който, както се досещате вече, не беше обикновен човек, а беше човек съдия. - Нито аз, нито децата ми, нито жена ми, нито чичовците ми, лелинчовците, сватанаците ми, както и баджанакът ми Гергин! - стана съвсем язвителен този Мишев.

- А да сте бавили с години делото на някоя всеобщо известна мутра с цел то да се проточи над всякакви законни срокове и да бъде прекратено по давност? Такива неща правили ли сте?

- Има ли смисъл да ви отговарям?! - още по се обиди човекът Мишев. - Не съм, разбира се!

Зададе още куп въпроси Диоген Кавръков и след като на всеки от тях получи отговор "не", духна фенера и се втурна към партийната си централа.

- Намерих го! - завика още от входа. - Намерих човека, дето ни трябва!

- Айде, бе! - изумиха се съпартийците му, щото и те цяла година вече търсеха човека и все не го намираха. - И как се казва?

- Мишев.

- Кой, Фильо Мишев ли?

- Точно така, Фильо Мишев!

Спогледаха се партийците, заклатиха глави, някои захванаха да се кикотят сардонично:

- Намерил си ***! През 1997-а е заснет със СРС как взима пари, за да реши в полза на една от страните дело, което води. Измъква се само защото неговите колеги съдии откриват тежко процесуално нарушение - полицията била белязала банкнотите с розова вместо със синя флуоресцираща смес. Предложим ли него, опозицията и медиите направо на нищо ще ни направят, а не е изключено и вот на недоверие да поискат!

Изслуша това Диоген Кавръков, тръшна се на най-близкия стол и горко зарида. Кучетата му виеха под прозореца...

И има защо - кажете ми може ли да сме държава, след като повече от година не можем да открием неопетнен човек от правораздавателната ни система, който без притеснение от това, че ще му открият някакви корупционни далавери, машинации и тарикатлъци, да се кандидатира пред парламента за Главен съдебен инспектор на Републиката?!

Кажете ми - може ли!?