- Много ли са? - попитах.

- Много са! - отговори комшията.

Въздъхнах и това май понамали умората.

- Следващият! - казах.

Комшията хукна към входната врата.

- И да се събуват! - подвикна жена ми откъм кухнята, където пържеше мекици. - Няма кой да чисти след тях!

Влезе зализан, очите му шареха като за 10 години ефективно. Комшията тихо затвори вратата след него.

- Добър ден - каза влезлият, - преди всичко да ви благодаря, че ме приехте...

- Проблемът! - прекъснах го.

- В Агенцията по заетостта се амбицирахме да примамим обратно българските студенти, които учат в чужбина, като им съдействаме за намиране на високоплатена работа у нас...

- Ясно! - прекъснах го. - Бром! Глог, мента, валериан! Ако не ви мине - контрастни душове!

Той се усмихна:

- Не, ние обикаляме седемте европейски столици, където има най-голяма концентрация на наши студенти. Мадрид, Париж, Лондон, Брюксел, Амстердам, Берлин и Виена - непрекъснато сме там! Денонощен режим! Но освен един колега с уплах от бик, двама с деликатни болести и четиринайсет с хроничен махмурлук, друго не постигнахме...

- Ясно! - прекъснах го. - Тях ще напивате! Черпите ги и като вържат кънките, давате им да подпишат договор! Ще изтрезнеят, ще е късно! Договор! И ще се върнат.

Той целуна ръката ми, пусна банкнота в голямата ваза от чешки кристал.

- Още! - срязах го.

- Трябват за антибиотици... - захленчи онзи, но пусна още.

Тръгна си.

- Следващият! - извиках.

Комшията го въведе - зализан, очите шарят, както си е по реда.

- Добър... - започна.

- Проблемът! - прекъснах го.

Той си пое въздух и зарецитира:

- В Министерството на транспорта решихме да спрем кражбите от жп инфраструктурата с флаерни книжки на анимационен принцип...

- Ясно! - прекъснах го. - Бром! Глог, мента, валериан! Ако не ви мине - контрастни душове!

Той си пое въздух, продължи:

- Раздаваме ги превантивно в махалите до линиите и близо до гарите. Обаче продължават да изчезват релси, вагони, локомотиви...

- Ясно! - прекъснах го. - Ще ги карате да крадат! Всеки жител на махалите до линиите и близо до гарите да има норма - две релси дневно! Нарязани на ситно! Ще ги водите на трудов договор към министерството! Като експерти! - добавих гадничко.

Той целуна ръката ми, пусна банкнота във вазата.

- Още! - излаях.

Онзи простена, но пусна още. Тръгна си.

- Следващият - изкрещях.

Ето го - зализан и т.н.

- Проблемът! - изръмжах.

Той забърбори:

- Капацитетът на печатницата на БНБ не позволява там да се изготвят всички изборни бюлетини...

- Обаче пари да печатате капацитет имате! - прекъснах го. - Бром! Глог, мента, валериан! И контрастни душове!

Той пак забърбори:

- Много кандидати! Петдесет партии с по 17 кандидати равно на 1000 имена върху бюлетина по 5 и половина милиона избиратели по 2 за резерва...

- Ясно! - прекъснах го. - Ще ги печатате върху тоалетна хартия! Двупластова! Единият пласт за урната, другият пласт в джоба, та после, като се пита избирателят как може такива да го управляват, вади копието от джоба си и надушва причината!

- А името на предпочитания кандидат как ще отбелязват - с чавка, с ограждане, със задраскване...

- С изтриване!

Той целуна ръката ми, тръгна да пуска шепа банкноти във вазата.

- Не хартийки! - изкрещях.

Часовникът и венчалната му халка изтропаха вътре.

- Мекици! - изревах.

Влезе жена ми, мекиците бяха намазани със сладко от горски ягоди. Задъвках уморено, тя заразтрива слепоочията ми. Боже, защо ми трябваше да правя "Кретенконсулт" ООД?!