Факт: държавите, населени с граждани, са богати и уредени, а държавите, населени с народ, не, там непрекъснато се воюва с четирите годишни времена и с вътрешния и с външния враг.

Защо е така? Възможен отговор: защото гражданинът е активен, той постига своето, а народът чака някой да се погрижи за него, като междувременно мишкува в тълпата.

Да оставим гражданина, той е в състояние сам себе си да обговори, да се съсредоточим върху народа.

Най-известният текст, третиращ същността на българския народ, е онова "Народе????" от тефтерчето на Левски. Периодично някой герой стига до този горчив вопъл с четири въпросителни и дори да не го изрича, той стои като мото над направеното от него.

Пример: Христо Ботев - знаем защо е преминал с юнаците тиха бяла Дунава, знаем как е бил посрещнат, не само от поробителите, но и от поробените, знаем как завършва всичко.

Друг пример: едно българско село, което няма да назовем, е известно единствено и само със следния случай от Руско-турската освободителна война - когато руснаците поискали масло, за да попълнят запасите си, селяните поискали твърде солена сума и не отстъпвали нито грош, привеждайки най-разнообразни доводи, включително и "война е!". Информация за размишление: дали съответните селяни са се пазарили с поробителите, когато те са искали пържени пилета, баници, девойки и кръвен данък?

Как да не кажеш "Народе?!"

Доста често се чува и друг възглас "Кой ще се погрижи за народа!" Боже и ти, Природо, обяснете, моля, защо някой трябва да се грижи за народа?! Защо някой трябва да му осигурява работа, жилища, дрехи, обувки, салам и дори забавления?! Да не би народът да е, както казва народът, тъп? Единственото, което трябва да се осигури на народа, е възможността сам да добие работа, жилища, дрехи, обувки, салам и забавления и единственият, който трябва да направи това, е самият народ. А, грешка - не народът, гражданите действат така, но за тях се разбрахме да не говорим.

Нека да кажем и една добра дума за народа - народът е удобен. Удобен за яхане, удобен за доене, удобен и за други работи. Най-удобното оправдание - "в името на народа". Най-удобното обвинение - "ти не си от народа". Най-удобната легитимация - "аз съм от народа".

Интересно, кои са тези, дето ги наричаме "народ"? Мърдат там някакви, имат лица, имат ръце и крака, имат ЕГН-а, имат потребности и желания, но кои са точно? Ще се наложи да подходим като златотърсачите, да отсеем и промием всякакви примеси и замърсявания, за да блесне в шепата ни люспа злато.

С лекота промиваме разните там политици, депутати, министри, общинари и прочее - те трябва да се погрижат за народа, следователно не са народът.

Отсяваме и престъпниците - какъв народ са те!

Махаме полицаите, военните и охранителите - те трябва да пазят народа.

Махаме лекарите - те лекуват народа.

Махаме прависти, социолози, психолози и други такива, дето правят нещо на народа.

Стигаме до едно огромно множество от хора, които мишкуват на дребно и на тъмно - това ли е народът?! Махаме ги.

На дъното на ситото остават няколко индивида, които се зъбят, правят неприлични жестове и категорично не искат да имат нищо общо с народа.

Добре, къде е народът?! Тези n на брой човеци, които можем да сочим и да казваме "Онези там са народът". Няма такива хора, това показа отсяването. Народът е създаден за удобство (виж по-горе). Тогава защо изобщо се занимаваме с него?!

Следващият понеделник: Какво да направя за страната си?