Агенцията за следприватизационен контрол предлага Законът за банките да бъде променен така, че контрольорите са имат достъп до до банковите сметки на неизправните купувачи. "Сега се оказва, че длъжниците или нямат пари в сметките, които посочват, или въобще нямат сметки", коментира за "СЕГА" шефката на агенцията Аксиния Славчева. "Цената по приватизационни сделки да бъде причислена към държавните вземания", поиска Славчева пред БНР. Тя се аргументира с факта, че цената е определена с подписване на договора между купувача и държавата в лицето на продавача, затова би следвало при неизпълнение да се осигури събирането на неустойките. Сега неустойките се оспорват с години в съда и в крайна сметка държавата е събрали едва 0,3% от глобите.

За 8 години приватизация държавата е понесла щети от недобросъвестни купувачи за над 1,2 млрд. лв. Затова сега е разработена единна методика за следприватизационния контрол, която ще важи за всички продаващи органи.

В Закона за публичното предлагане на ценните книжа пък се предлага възможност за налагане на допълнителни обезпечителни мерки, с което да се гарантира изпълнението на задълженията по договорите. Сега частните кредитори могат да усвояват обезпечения, но държавата, понеже не е записала такива в договорите, няма подобни права.



ИДЕИ

В Данъчно-процесуалния кодекс пък трябвало да се добавят текстове, които да дадат достъп на АСК до резултатите от данъчните проверки на купувачи, които не изпълняват своите задължения. В Закона за държавния вътрешен финансов контрол да се даде възможност да се проверяват неизправни длъжници, независимо, че мажоритарният пакет от акции е в частни ръце. "Трябва да се промени и Търговският закон в този дух. Това е цял комплекс от мероприятия, които биха могли да помогнат да се увеличи събираемостта на неустойките по договорите", заяви Славчева.