Турските власти се страхуват, че атака на режима в Багдад срещу кюрдите в Ирак с евентуална употреба на биологическо или химическо оръжие може да доведе до паника както по време на войната в Персийския залив през 1991 година, когато един милион кюрди се изсипаха в Турция и Иран, подгонени от иракската армия. В разгара на кризата тогава по 1000 души дневно умираха на границата от изтощение и болести.
Планът за запечатване на границите, за който съобщава "Ню Йорк таймс", е с дата 22 октомври, подписан от тогавашния премиер Бюлент Еджевит. Той предвижда създаването на 18 лагера - 12 от тях в Ирак, които могат да поберат 275 000 бежанци. Лагерите в Турция щели да бъдат отворени чак след като се запълнят лагерите в Ирак. Планът възлагал на армията да отговаря за поддържането на сигурността в района и дава ясно да се разбере, че бежанците няма да останат дълго в лагерите.
"Главният принцип ще бъде чужденците, настанени в лагерите, да се изпращат или обратно в родната им област, или в трета страна", пишело в документа, разпространен сред висшите турски чиновници.
Макар и необичайна, турската реакция на потенциалната бежанска криза не би била безпрецедентна - по време на кампанията в Афганистан миналата година иранските власти създадоха бежански лагер в западен Афганистан, за да не допуснат вълна от бежанци на своя територия, припомня вестникът. Според правозащитници обаче истинската цел на засилването на турското военно присъствие в Ирак е да се осуети всеки опит на кюрдите да създадат там собствена държава, посочва "Ню Йорк таймс".
СЛЕД САДДАМ
Вашингтон е изработил триетапен план за управление на Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин, съобщи сп. "Ю Ес нюз енд уърлд рипорт" в последния си брой. Той препоръчва да не се създава временно правителство или правителство в изгнание. Вместо това през първата фаза Ирак щял да се управлява от военните, почти сигурно с американски генерал начело. Втората фаза предвиждала някакъв вид международна гражданска администрация, намалено американско военно присъствие и увеличен дял на иракчаните в управлението. При третата фаза властта трябвало да се предаде на мултиетническо представително иракско правителство, съставено след учредително събрание.
Авторите на плана се надявали военното управление да продължи половин-една година. Най-оптимистичната прогноза предвиждала иракско правителство най-много след две години.
Авторите на плана се надявали военното управление да продължи половин-една година. Най-оптимистичната прогноза предвиждала иракско правителство най-много след две години.













