Три месеца след като стана ясно, че въвеждането на електронното правителство се отлага за 2020 г., същото се случва и с е-правосъдието. Въпреки че в края на 2012 г. правосъдното министерство обяви концепция, според която единният правен портал трябваше да започне да работи до 2015 г., в края на миналата седмица ведомството е качило на страницата си нова стратегия, която отлага концепцията с поне пет години. От нея става ясно, че досега ведомствата са харчили пари - и на българските данъкоплатци, и от европейските фондове, без да има реална полза.

В документа не пише колко пари са изразходвани досега и колко трябват още. Бившият министър Диана Ковачева твърдеше, че цената ще е 1.5 млн. евро, за които щеше да се кандидатства по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК). Миналата година от ОПАК са съобщили за предоставени 1.7 млн. лв. на Висшия съдебен съвет (ВСС) за единния портал. Още 2.3 млн. безвъзмездна помощ са отишли при Върховния административен съд за внедряване на единна деловодно-информационна система (ЕДИС). И двата проекта е трябвало да бъдат изпълнени в рамките на 18 месеца.

Буксуването означава, че гражданите още дълго няма да имат лесен достъп до множество регистри, сред които търговският, имотният, на неправителствените организации, политическите партии, за българското гражданство, на самонаетите, на осигурителните фондове, на медиаторите и особените залози. Няма да има единен достъп и до деловодствата на прокуратурите и съдилищата. Още поне 6 години няма да се осъществи и т. нар. лично съдебно досие, което трябва да позволи всеки, който има дела, да може да види онлайн материалите и да изпраща документи с електронен подпис. Призовките и съобщенията по делата също няма да станат електронни в близкото бъдеще. Отлага се внедряването на техника, позволяваща видеоконферентен разпит на свидетели, както и "воденето на виртуални, трансгранични съдебни процеси". Такава апаратура трябваше да се сложи и в арестите и затворите.

В момента ситуацията е хаотична, е констатирал сегашният екип на правосъдното министерство. "Често в една сграда има толкова доставчици, колкото различни структури от сектора я ползват", пише в документа. Авторите отбелязват още, че за инфомационните системи на различните институции досега са харчени пари, но ползата от това е малка: "Въпреки изразходвания човешки и финансов ресурс постигнатите резултати не съответстват на необходимите за обезпечаване на сектор "Правосъдие" със съвременни технологични средства. Голяма част от придобитите сървъри, комуникационни устройства, системен и приложен софтуер са частично използвани или са използвани не за постигане на конкретните цели".

От анализа става ясно, че понеже информационните системи са изграждани от различни институции, те не могат да се свържат помежду си и на практика са абсолютно безполезни от гледна точка на единния информационен модел, който се търси при е-правосъдието. Като причини за несвършената работа се посочват още: липсата на стратегически документ, липса на орган, ангажиран с изграждането системата, и политическият фактор.

Липсата на връзка между отделните звена на съдебната система не е единственият проблем. И досега съдилищата имат различни сайтове, които работят по различен начин. Преди няколко години прокуратурата успя да унифицира страниците на окръжните и районните си структури, но в интернет все още могат да се открият старите версии на сайтовете на някои прокуратури. При съдилищата обаче това още не се е случило. Преди две години зам.-председателят на Върховния касационен съд Красимир Влахов обяви, че ще се сформира работна група, която да координира уеднаквяване на интернет страниците. Досега обаче резултат няма. Дори човек да успее да стигне до актовете на съда, трудно би разбрал за кого се отнася съдебното решение, което по принцип е публично, тъй като имената на страните по делото, както и имена на градове, местности и т.н. се заличават. Т.нар. обезличаване на съдебните актове се оправдава със защита на личните данни на страните по процеса. Търсенето по дела в много от съдилищата е затруднено от изискването да се посочи номер на делото.



ДЕЖАВЮ

С поредното отлагане е-правосъдието все повече започва да прилича на дългогодишната сага с Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Нейното изграждане бе обявено през далечната 1995 г., но тя не е изцяло въведена и до днес, макар че през годините бяха изразходвани поне 20 млн. лв. През миналата година правосъдното министерство обяви поредна обществена поръчка за техника, чрез която към ЕИСПП да се свърже и главна дирекция "Охрана", която отговаря за арестантите.