Мила бабо, страшна работа ще ни свършат онези найлонови чували, дето ни ги изпрати, в които да си събираме сметта и тъй очувалена да я изхвърляме в боклукчийските контейнери. Защото тук в София не ни раздават такива неща и само се караме в къщи кой е изхвърлил някоя найлонова торбичка. И недей се безпокой, дето напоследък пише във вестниците, че щели да ни вдигат пак таксата смет, защото ние в нашия блок си измислихме нова система.

Оня ден татко отиде на събрание на домсъвета и там били решили да се отделим - нашият блок - от общината и сами да си отговаряме за боклука. За което щяла да ни помогне една компютърна фирма, която живее в нашия блок на първия етаж под наем. Тази компютърна фирма щяла да ни изработи за всяко семейство едни компютърни карти, нещо като картите, дето се пъхат в уличните телефонни апарати, дето и ти ги знаеш. Освен това фирмата щяла и да монтира на всеки от двата ни боклукчийски контейнера по един процеп и в него сме щели да си пъхаме картите, а картите щели да бъдат с определен брой импулси и сме щели да си ги закупуваме според това кой каква нужда има от изхвърляне на боклук.

Примерно, ние в къщи изхвърляме много работи, но има и едни бабички в нашия блок, които изхвърлят по веднъж седмично само по седем празни кофички от кисело мляко.

И значи, бабо, всеки който ще отива да си изхвърля нещо, ще си носи картата с импулсите, ще я пъха в цепнатината на кофата, кофата ще се отваря и човекът ще си пуска боклука. След което цепнатината ще му връща картата с един или с няколко импулса по-малко, зависи от големината на боклука. И така, бабо, всеки от нас предварително ще си планира колко боклук ще изхвърля и всъщност това ще ни бъде нашата, на блока ни, такса смет. Аз попитах татко, а какво ще кажат от общината, а татко ми рече, че ще ни похвалят и че не съм знаел какво бил казал преди 40 години американският президент Кенеди, преди да го убият. Казал, че преди да попиташ общината, какво е направила за теб, попитай себе си, какво ти си направил за общината. И още рече - татко, не американският президент - че нашият кмет на нашата столица сигурно си няма хитри съветници, които да го посъветват и той да изрече нещо такова умно нещо.

Иначе, бабо, освен сметосчетоводството, при нас е съвсем същото. И кака пак изяде един бой, щото оня ден, както си гледаше през прозореца и забеляза как две кучета се любят в нашата градинка, взе, че попита татко, че как така тия кучета се любят, нали имат едни нашийници, което значи, че са евтаназирани. А татко първо рече, че нашийниците не значат, че са евтаназирани, а стерилизирани, а после се усети и направо я зашлеви.

Това е, бабо, хайде, пак ще ти пиша и недей се безпокой, не ходим да играем по катерушките.

Твой внук, първолак.