- Вечния евреин никога вече няма да се скита! - рече неочаквано великият комбинатор и изгледа насъбралите се с весел поглед. (...) Няма да ви напомням дългата и скучна история на Вечния евреин. Ще кажа само, че около две хиляди години този банален старец се скитал из цял свят, без да се регистрира в хотелите, и додявал на гражданите със своите оплаквания от високите железопътни тарифи, поради които бил принуден да ходи пеша. Виждали го много пъти. Той присъствувал на историческото заседание, дето Колумб просто не могъл да отчете авансовите суми, получени за откриването на Америка. Още като съвсем млад той видял как изгорял Рим. Около сто и петдесет години прекарал в Индия, дето смайвал необикновено йогите със своята жизнеспособност и свадлив характер. С една дума, старецът би могъл да разкаже много интересни неща, ако в края на всяко столетие пишеше мемоари. Но Вечния евреин бил неграмотен и при това имал слаба памет.

Не много отдавна старецът живял в прекрасния град Рио де Жанейро, пиел разхладителни напитки, гледал океанските параходи и се разхождал под палмите с бели панталони. Тези панталони той купил оказион преди осемстотин години в Палестина от някакъв рицар, който освобождавал гроба господен, и те били още съвсем като нови. И изведнъж старецът се разтревожил. Дощяло му се да отиде в Русия, на Днепър. Той бил обиколил навсякъде: и Рейн, и Ганг, и Мисисипи, и Ян Дзъ, и Нигер, и Волга. Не бил ходил само на Днепър. Дощяло му се, виждате ли, да хвърли поглед и на тази широка река.

Точно в 1919 година Вечния евреин минал със своите рицарски панталони нелегално румънската граница. Има ли смисъл да казвам, че на корема си той криел осем чифта копринени чорапи и флакон парижки парфюм, които една кишиневска дама го помолила да предаде на нейни киевски роднини. В онова бурно време носенето на контрабанда на корема се наричало "нося компрес". На тази работа на бърза ръка обучили стареца в Кишинев. Когато Вечния евреин, изпълнил вече поръката, стоял на брега на Днепър, провесил сплъстена зелена брада, до него се приближил един човек с жълто-сини лампази и петлюровски пагони и го попитал строго:

- Чифутин?

- Чифутин - отговорил старецът.

- Хайде с мене - поканил го човекът с лампазите.

И го повел към куренния атаман*.

- Хванахме един чифутин - доложил той, като побутвал стареца с коляно отзад.

- Чифутин ли? - запитал атаманът с весело учудване.

- Чифутин - отговорил скитникът.

- Теглете му тогава куршума - казал мило атаманът.

- Но нали аз съм Вечния! - развикал се старецът.

Две хиляди години той нетърпеливо чакал смъртта, а сега изведнъж много му се приискало да живее.

- Млък, чифутска мутра! - закрещял радостно перчеместият атаман. - Съсечете го, момци-юнаци!

И дошъл краят на вечния скитник.

- Това е всичко - завърши Остап.

- Мисля, че на вас, господин Хайнрих, като бивш лейтенант от австрийската армия, са ви известни похватите на вашите приятели петлюровците? - каза Паламидов.

Хайнрих не отговори нищо и веднага си отиде. Отначало всички мислеха, че той се е обидил, но още на другия ден стана ясно, че от съветския вагон кореспондентът на свободомислещия вестник се запътил право при мистър Хирам Бурман, на когото продал историята за Вечния евреин срещу четиридесет долара. А Хирам още на първата гара предал по телеграфа в редакцията на своя вестник разказа на Остап Бендер.

_________

* Началник на административна войскова единица у запорожките казаци - Б.пр.