Взрив избухна пред сградата на парламента в Крим, който реши на извънредното си заседание да не разглежда въпроса за отделяне на проруския регион от Украйна. Пред парламента стана сбиване между събралите се там проруски настроени граждани и представители на местното татарско малцинство, което иска Крим да остане в Украйна. Според някои данни събралите се от двете страни били 7000 души, според други близо 20 000. Над централния вход бе издигнат руският флаг. Отначало двете групи скандирали и си подвиквали, но в един момент се стигнало до блъсканици и сбивания. 100-те полицаи не могли да ги спрат. В един момент се чул взрив, предаде ИТАР-ТАСС, която оцени ситуацията "като много тревожна". Съобщава се за открит труп на възрастен човек, починал не от взрива, а от инфаркт. По-късно бе разпространено заявление на председателя на парламента Владимир Константинов, в което той извести, че сесията се е отказала да разглежда въпроса за статута и отделянето на Крим от Украйна.

В източния град Харков пламна война на флаговете. Руският флаг бе развят над кметството, където вървеше сесия на местния градски съвет. Заедно с това протестиращите скъсаха флага на ЕС. Но кметът Генадий Кернес, смятан за проруски политик, нареди над сградата да остане само украинският флаг. "Харков е част от Украйна, тук ще се вее само флагът на Украйна", заяви той.

В същото време налице са сигнали за търсене на разбирателство и от двете страни. Във връзка с приетия закон за отмяна на руския като регионален език група влиятелни правозащитници и активисти от Лвов, считан иначе за най-антируския град в Украйна, призова жителите на града да говорят през вчерашния ден на руски език. Те също отправиха призив към парламента да не допуска ограничаване културните права на етническите руснаци и другите малцинства в страната. Впрочем разочарование от отмяната на закона изрази и гръцкият външен министър Евангелос Венизелос. Отделно местно издателство обяви, че за пръв път издава книга на руски език. Външното министерство в Киев разпространи декларация, в която потвърждава привързаността си към добросъседските отношения с Русия и готовността си да възстанови пълноценния диалог с Москва след сформиране на преходното правителство. На свой ред председателката на руския Съвет на федерацията Валентина Матвиенко отхвърли идеите и действията на някои партии за предоставяне на руско гражданство на украинци с руски корени. Тя нарече тези предложения "несвоевременни". "Ние сме заинтересовани от запазването на украинската държавност", заяви тя. Постът й е третият по-важност в Русия. Зам. външният министър Григорий Карасин отиде в украинското посолство и написа следното в паметната книга: "Скърбим с народа на Украйна за загиналите през последните месеци в Киев, включително за представителите на правоохранителните органи."

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле заяви, че е "важно новата украинска власт да бъде представена както политически, така и географски". Според някои съобщения Евомайданът трябваше да се събере вчера, за да предложи на Върховната рада своя вариант за правителство. Според други данни на площад "Независимост" щяло да бъде представено съставеното вече преходно правителство.

До петък на Украйна са необходими 5 млрд. евро, за да предотврати изпадане в неплатежоспособност, пише британският в. "Таймс", цитирайки западни дипломати.

Межународният наказателен съд (МНС) заяви, че Украйна не може да се обърне към него, за да разследва и съди бившите ръководители, заяви пред ИТАР-ТАСС служител от пресофиса на МНС. Причината е, че съдът се занимава с разглеждане на ситуации, а не на действията на отделни лица. Това означава, че "нито една държава в света няма право да настоява МНС да привлече под отговорност конкретни лица", подчертали представители на МНС. Освен това Украйна още не била ратифицирала Римския статут (договора, въз основа на който е създаден МНС), а и само прокурор от МНС може да реши има ли основания за разследване.

Сигнали за търсене на разбирателство се наблюдават и на международната сцена. Еврокомисията смята за необходимо Русия да бъде включена в оказването на помощ на Украйна, заяви говорителят й Оливие Баи. За сътрудничество и привличане на Русия в разрешаването на цялостната украинска криза се обявиха френският външен министър Лоран Фабиус, държавният секретар на САЩ Джон Кери и британският външен министър Уилям Хейг. "Искаме да работим с Русия, с други държави, за да може от този момент събитията в Украйна да се развиват мирно", заяви Кери след преговори с Хейг във Вашингтон.