Президентът и управляващите прекратиха временното примирие помежду си и вчера отново влязоха във война чрез размяна на вражески жестове. Росен Плевнелиев обяви, че налага вето върху мъчително приетия от БСП и ДПС нов Изборен кодекс. В замяна управляващите отхвърлиха президентското предложение за референдум по изборни теми заедно с евровота. Конфликтът рискува да затрудни сериозно организацията на предстоящите европейски избори, тъй като въвеждането на новите правила в кодекса изисква време. Изборният кодекс бе окончателно приет в края на миналата седмица, а на консултациите си с БСП миналия четвъртък Плевнелиев обеща да ускори максимално процедурата по налагане на вето.

Президентът оспорва премахването на експерименталното електронно гласуване в кодекса, както и начинът, по който бе въведена преференцията и който на практика бетонира водачите на листи. Липсата на гаранции за професионализъм на ЦИК, както и отсъствието на възможности за актуализация на избирателните списъци са другите съображения на Плевнелиев да оспори закона. Подробните мотиви на държавния глава ще бъдат публикувани в следващите дни, поясниха от президентския пресцентър.

В съобщението се посочва, че въпреки безспорно положителните стъпки, новият Изборен кодекс не постига устойчива регламентация, която да отразява обществените очаквания и декларирания от управляващите ангажимент в тази посока. "Някои от най-актуалните въпроси, които са в центъра на обществения дебат, са оставени без регулация, а по отношение на други, като възможността да се въведе дистанционно електронно гласуване, може да се отчете дори отстъпление от вече постигнатото - премахва се дори възможността то да се проведе експериментално", се казва по-нататък. Според Плевнелиев остават нерешени чувствителни въпроси като избирателните списъци, въвеждането на ефективна възможност гражданите да гласуват за личности, а мотивът да се създаде професионална ЦИК не кореспондира с липсата на задължителни изисквания за професионален опит.

Държавният глава счита, че с налагането на вето върху тези текстове от кодекса ще даде още една възможност на народните представители да подобрят регламентацията на изборния процес.

Междувременно парламентарната правна комисия отхвърли вчера предложението на президента за провеждане на референдум по теми от изборното законодателство заедно с евровота. В края на януари Росен Плевнелиев изненадващо обяви намерението си да пита народа дали иска депутатите да се избират мажоритарно, дали да се въведе задължително гласуване и гласуване по електронен път. "За" провеждане на допитването вчера гласуваха само шестима депутати от ГЕРБ, осем от БСП и ДПС бяха против, а един се въздържа.

Аргументите на мнозинство бяха изложени в синтезиран вид от шефа на комисията Четин Казак (ДПС). Според него въпросът за задължителното гласуване не може да се решава чрез референдум. Депутатът обясни, че в основния закон гласуването е неотменимо право, а за промяната или отмяната на подобни права може да се произнася само Велико Народно събрание (ВНС). От друга страна законът за референдумите не позволява да се подлагат на допитване въпроси от компетенциите на ВНС. Що се отнася до електронното гласуване, Казак обясни, че то не противоречи на конституцията, но според решение на Конституционния съд може да се прилага само при достатъчни гаранции за тайната вота, каквито в момента няма. Въпросът за мажоритарния избор на депутатите пък бил много неясен, според шефа на правната комисията. Възражения срещу електронното гласуване направиха и от БСП като описаха възможностите за манипулиране на вота.

Зам.шефът на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева възрази, че не е в правомощията на комисията да навлиза в детайли за това какво би се случило, ако има референдум и гражданите се произнесат в една или друга посока. Според нея НС трябва само да се произнесе дали приема или отхвърля инициативата на президента.

В началото на заседанието зам.-шефът на комисията Филип Попов (БСП) предложи дебатът да бъде отложен, тъй като в момента тече подписка по същата тема. Впоследствие обаче оттегли предложението си заради възраженията на ГЕРБ, че инициативата на президента и гражданската подписка са две различни хипотези. Цецка Цачева припомни, че законът не запрещава, ако има няколко инициативи по една тема, те да вървят по обща процедура. "В такъв случай два референдума ли ще правим?", запита Хамид Хамид (ДПС). Представители на президентството изтъкнаха, че става въпрос за отделни процедури, като едната е вече факт, а другата все още е бъдещо събитие, което не е ясно как ще завърши. Те казаха още, че идеята на президента е да се проведе референдум заедно с евровота, именно затова било добре парламентът да не се бави с произнасянето.

Две седмици след като Росен Плевнелиев обяви намерението си да поиска допитване, интелектуалци, начело с конституционалиста Георги Близнашки, откриха подписка по същите въпроси и до момента са събрали около 400 хил. подписа. За да е задължително провеждането на референдум, са нужни 500 хил. валидни подписа.