|
| Стефка Костадинова и премиерът Пламен Орешарски позират за снимка с президента на МОК Томас Бах преди официалната вечеря, която германецът даде в Сочи преди откриването на олимпиадата. |
- Вие доволна ли сте от представянето в Сочи?
- Благодаря на всички, които са гледали игрите. Заминахме с 18 спортисти, покрили нормативи в невероятна и жестока конкуренция. Преди да замина, казах, че нямаме големи очаквания. По принцип в зимните игри сме по-слаби. Преди години Катето Дафовска беше изненада. Надяваме се на такива изненади като Катето, Иван Лебанов, Петър Попангелов (б.р. - големият ни скиор алпиец няма медал на олимпиада), Ирина Никулчина...
- Къде са последователите на тези, които изредихте?
- Направих статистика - в последните 20 години на зимни игри са стартирали между 16 и 20 българи, последният медал е през 2006 г. на Жени Раданова. Така че знаех, че при положение, че тук няма база и те се готвят в чужбина... Неслучайно бяхме упреквани, че държавата е дала много пари за тяхната подготовка - да, защото те се готвеха в чужбина, а там е по-скъпо. Ако имахме нужните съоръжения в нашите планини, те щяха да се готвят в България, щяха да имат по-голяма вътрешна конкуренция и да си позволят много повече неща. На самите спортисти им казах, понеже съм го минала тоя дълъг път и накрая станах олимпийска шампионка, първото е да се преборят и да покажат максимума от себе си.
- Но имаше доста притеснени и разколебани?
- Случва се да има разколебани - това е много голям форум, има психологическо натоварване, напрежение, при положение че за мнозина беше дебют.
- Казахте, че трябва да си сменим чипа, иначе ще гледаме олимпиадите само по телевизията.
- Ние ще си гледаме олимпиади. Помните ли, когато навремето Петър Попангелов стартираше - тогава цяла България бе зад него. Мисля, че не трябва да се връщаме назад, защото през годините много неща се промениха в нашата държава. Спортът беше приоритет, а след 1992-ра всички тези промени, дискусии, кабинети, партии - това се отрази както на нас, така и на спортистите. Ние също се променихме. Не трябва да обръщаме глава назад и да броим нашите медали, на нашето поколение. Защото това са ни спортистите, толкова можем, това са ни героите, това имаме. Естествено, че много наши специалисти заминаха в чужбина и направиха много световни и олимпийски шампиони, ясно е, че не можем... Дайте да съхраним това, което имаме.
- Е, какво можем да направим?
- По-голяма инвестиция в базите
и в междублоковите пространства.
Не да има паркинги, а спортни площадки. Като се върне детето от училище, не да седне на компютъра, а да сложи анцуг и маратонки и да спортува.
- Казахте, че игрите в Сочи са били уникални, защо?
- Ами, в Сочи за 5 години направиха това, което в Алпите за 50. Така се прави олимпиада. Тя бе най-уникалната, на която съм била, и за мен е чест, че моята България бе част от това събитие и си има своя герой, който се казва Сани Жекова. Това е най-невероятната олимпиада, защото - 25 000 доброволци, съоръженията уникални, всички бяхме чакани с усмивки от хората. А вие знаете какво означава доброволец - това е човек, който на добра воля е на ваше разположение. Те не получават една стотинка. Бяхме упътвани в най-невероятни места, хората се опитваха да говорят български, понеже някои от моите колеги не говорят руски. Путин, извинявайте, от един морски курорт направи зимна олимпийска столица. И самият Томас Бах, понеже той за първи път е като президент на МОК на олимпиада, каза: "Аз не съм очаквал, че Русия ще направи такова чудо".
- Но, нали знаете, че няма държава, която да даде толкова пари за една олимпиада?
- Много ви благодаря за този въпрос, защото сега новата тенденция на МОК, а това го каза Томас Бах, е държавите като нас, които нямат толкова голям финансов ресурс,
ако искаме да кандидатстваме
въобще за зимна олимпиада,
можем да кандидатстваме две държави едновременно, можем да кандидатстваме два града едновременно. И, най-важното, че спортните съоръжения ще бъдат такива конструкции - леки, които след самото състезание се демонтират и можем да ги дадем назаем на друга държава, т.е не е нужна такава голяма инвестиция. И аз се замислих тогава - много сме далеч. Първо трябва да си оправим инфраструктурата - това е зверска инвестиция в инфраструктура, в децата, в бази, в треньори, в специалисти, най-вече кметовете, общините, НСА, технологията в спорта...
- Не е ли най-важното волята на държавата?
- Домакинство на олимпиада е химера и много далеч. Ние можем да направим универсиади, световни купи, световни първенства... Искам да ви опровергая. Ние сме една от малкото държави, които за 20 години колко правителства сменихме. Хората се объркаха - едното правителство поеме ангажимент, другото го отрече, едното е фен на спорта, другото го отрича. Да не забравяме обаче, че в тази държава не живеят само спортисти, тази държава, при тази невероятна икономическа криза издъхва. Извинявайте - спортистите сме ОК, няма болни деца. Трябва да погледнем здравеопазването, трябва да погледнем пенсионерите, възрастните хора... Зимните спортове - това е най-доброто здраве за нашите деца. Ако си оправим Витоша, извинявайте...
- А има ли надежда? Ето, пак на Витоша всичко е стопирано...
- Защото
трябва държавата да тропне
на масата, което и правителство да е,
и да каже: "Това е държавна политика". И точка! Както направи Путин. Каза: "Аз ще направя зимна олимпиада, независимо с какви средства". Тази олимпиада беше една мечта и, като българка, като спортистка, като човек, си мисля - ние можем да бъдем домакин на зимни универсиади, защо не след години на младежки олимпийски игри - зимни, на световни и европейски купи. Но, според мен, в това състояние, в което се намира държавата ни и въобще светът, извинявайте - ама България сме 7 милиона, ние сме един квартал на Москва.
- Кажете за Александра Жекова?
- Аз съм удивена и възхитена, и съм горда, че има такава българка като Сани Жекова. Това момиче, което изпусна бронз, което е нещо невероятно - една лоша дума не каза за своята конкурентка. Тя можеше да подаде контестация. Тя каза: "Аз съм била на нейните години, правила съм същите грешки, тя ще се научи". Затова трябва да говорим със Сани и с баща й - това са родители, които са инвестирали много в своите деца, както родителите на Григор Димитров, на Цвети Пиронкова, на Владо Зографски...
Тези хора могат да дадат
правилния път, самата рецепта,
и ние да наредим този пъзел. Извинявайте, но ако имаме тези съоръжения, и моите деца и вашите деца, и внуците - в събота и неделя, с мама и татко, с лифта отиват на Витоша. Има, впрочем, една страхотна програма за малките деца да се научат да карат ски, която се провежда всяка година на Витоша. Аз съм удивена колко хора, колите не могат да се съберат на паркинга, и колко родители се вълнуват, притесняват се, когато техните деца на 4-5 години спечелят грамота, медал... Това е пътят - държавна политика. Държавата казва: "Това е нашата стратегия, това е нашата политика - инвестиция във всички спортни курорти. Дай боже, скоро да се случи... Ние, спортните хора, и вие, журналистите, трябва да ги убедим заедно. Ако не се хванем ръка за ръка, няма как да стане.
И искам пак да се върна - имаше негативни мнения, благодаря и на тях, за Сочи и т.н. за нашите "туристи". През последните 10-15 години, за жалост, като се върнем от олимпийски игри и се питаме какво става.
- Пита ли ви някой от държавата какво става?
- Да, попитаха ме... Между другото получихме доста силна държавна подкрепа, при положение че доста лидери бойкотираха тези зимни игри. Тези лидери трябва да знаят, че съсипват един дълъг олимпийски цикъл на тези спортисти, които се готвят за дадена олимпиада. Спортът обединява нациите, а не ги разединява, и нека не смесваме политиката със спорта.
Стефка Костадинова: Държавата трябва да тропне по масата като Путин
Това са ни спортистите, толкова можем, това имаме, коментира игрите в Сочи председателят на БОК
Председателят на БОК Стефка Костадинова бе гост на предаването "Лице в лице" на Нова тв и говори за игрите в Сочи и по проблемите в българския спорт. Предлагаме ви с незначителни съкращения първата й публична изява след края на зимната олимпиада.
- Вие доволна ли сте от представянето в Сочи?
- Благодаря на всички, които са гледали игрите. Заминахме с 18 спортисти, покрили нормативи в невероятна и жестока конкуренция. Преди да замина, казах, че нямаме големи очаквания. По принцип в зимните игри сме по-слаби. Преди години Катето Дафовска беше изненада. Надяваме се на такива изненади като Катето, Иван Лебанов, Петър Попангелов (б.р. - големият ни скиор алпиец няма медал на олимпиада), Ирина Никулчина...
- Къде са последователите на тези, които изредихте?
- Направих статистика - в последните 20 години на зимни игри са стартирали между 16 и 20 българи, последният медал е през 2006 г. на Жени Раданова. Така че знаех, че при положение, че тук няма база и те се готвят в чужбина... Неслучайно бяхме упреквани, че държавата е дала много пари за тяхната подготовка - да, защото те се готвеха в чужбина, а там е по-скъпо. Ако имахме нужните съоръжения в нашите планини, те щяха да се готвят в България, щяха да имат по-голяма вътрешна конкуренция и да си позволят много повече неща. На самите спортисти им казах, понеже съм го минала тоя дълъг път и накрая станах олимпийска шампионка, първото е да се преборят и да покажат максимума от себе си.
- Но имаше доста притеснени и разколебани?
- Случва се да има разколебани - това е много голям форум, има психологическо натоварване, напрежение, при положение че за мнозина беше дебют.
- Казахте, че трябва да си сменим чипа, иначе ще гледаме олимпиадите само по телевизията.
- Ние ще си гледаме олимпиади. Помните ли, когато навремето Петър Попангелов стартираше - тогава цяла България бе зад него. Мисля, че не трябва да се връщаме назад, защото през годините много неща се промениха в нашата държава. Спортът беше приоритет, а след 1992-ра всички тези промени, дискусии, кабинети, партии - това се отрази както на нас, така и на спортистите. Ние също се променихме. Не трябва да обръщаме глава назад и да броим нашите медали, на нашето поколение. Защото това са ни спортистите, толкова можем, това са ни героите, това имаме. Естествено, че много наши специалисти заминаха в чужбина и направиха много световни и олимпийски шампиони, ясно е, че не можем... Дайте да съхраним това, което имаме.
- Е, какво можем да направим?
- По-голяма инвестиция в базите
и в междублоковите пространства.
Не да има паркинги, а спортни площадки. Като се върне детето от училище, не да седне на компютъра, а да сложи анцуг и маратонки и да спортува.
- Казахте, че игрите в Сочи са били уникални, защо?
- Ами, в Сочи за 5 години направиха това, което в Алпите за 50. Така се прави олимпиада. Тя бе най-уникалната, на която съм била, и за мен е чест, че моята България бе част от това събитие и си има своя герой, който се казва Сани Жекова. Това е най-невероятната олимпиада, защото - 25 000 доброволци, съоръженията уникални, всички бяхме чакани с усмивки от хората. А вие знаете какво означава доброволец - това е човек, който на добра воля е на ваше разположение. Те не получават една стотинка. Бяхме упътвани в най-невероятни места, хората се опитваха да говорят български, понеже някои от моите колеги не говорят руски. Путин, извинявайте, от един морски курорт направи зимна олимпийска столица. И самият Томас Бах, понеже той за първи път е като президент на МОК на олимпиада, каза: "Аз не съм очаквал, че Русия ще направи такова чудо".
- Но, нали знаете, че няма държава, която да даде толкова пари за една олимпиада?
- Много ви благодаря за този въпрос, защото сега новата тенденция на МОК, а това го каза Томас Бах, е държавите като нас, които нямат толкова голям финансов ресурс,
ако искаме да кандидатстваме
въобще за зимна олимпиада,
можем да кандидатстваме две държави едновременно, можем да кандидатстваме два града едновременно. И, най-важното, че спортните съоръжения ще бъдат такива конструкции - леки, които след самото състезание се демонтират и можем да ги дадем назаем на друга държава, т.е не е нужна такава голяма инвестиция. И аз се замислих тогава - много сме далеч. Първо трябва да си оправим инфраструктурата - това е зверска инвестиция в инфраструктура, в децата, в бази, в треньори, в специалисти, най-вече кметовете, общините, НСА, технологията в спорта...
- Не е ли най-важното волята на държавата?
- Домакинство на олимпиада е химера и много далеч. Ние можем да направим универсиади, световни купи, световни първенства... Искам да ви опровергая. Ние сме една от малкото държави, които за 20 години колко правителства сменихме. Хората се объркаха - едното правителство поеме ангажимент, другото го отрече, едното е фен на спорта, другото го отрича. Да не забравяме обаче, че в тази държава не живеят само спортисти, тази държава, при тази невероятна икономическа криза издъхва. Извинявайте - спортистите сме ОК, няма болни деца. Трябва да погледнем здравеопазването, трябва да погледнем пенсионерите, възрастните хора... Зимните спортове - това е най-доброто здраве за нашите деца. Ако си оправим Витоша, извинявайте...
- А има ли надежда? Ето, пак на Витоша всичко е стопирано...
- Защото
трябва държавата да тропне
на масата, което и правителство да е,
и да каже: "Това е държавна политика". И точка! Както направи Путин. Каза: "Аз ще направя зимна олимпиада, независимо с какви средства". Тази олимпиада беше една мечта и, като българка, като спортистка, като човек, си мисля - ние можем да бъдем домакин на зимни универсиади, защо не след години на младежки олимпийски игри - зимни, на световни и европейски купи. Но, според мен, в това състояние, в което се намира държавата ни и въобще светът, извинявайте - ама България сме 7 милиона, ние сме един квартал на Москва.
- Кажете за Александра Жекова?
- Аз съм удивена и възхитена, и съм горда, че има такава българка като Сани Жекова. Това момиче, което изпусна бронз, което е нещо невероятно - една лоша дума не каза за своята конкурентка. Тя можеше да подаде контестация. Тя каза: "Аз съм била на нейните години, правила съм същите грешки, тя ще се научи". Затова трябва да говорим със Сани и с баща й - това са родители, които са инвестирали много в своите деца, както родителите на Григор Димитров, на Цвети Пиронкова, на Владо Зографски...
Тези хора могат да дадат
правилния път, самата рецепта,
и ние да наредим този пъзел. Извинявайте, но ако имаме тези съоръжения, и моите деца и вашите деца, и внуците - в събота и неделя, с мама и татко, с лифта отиват на Витоша. Има, впрочем, една страхотна програма за малките деца да се научат да карат ски, която се провежда всяка година на Витоша. Аз съм удивена колко хора, колите не могат да се съберат на паркинга, и колко родители се вълнуват, притесняват се, когато техните деца на 4-5 години спечелят грамота, медал... Това е пътят - държавна политика. Държавата казва: "Това е нашата стратегия, това е нашата политика - инвестиция във всички спортни курорти. Дай боже, скоро да се случи... Ние, спортните хора, и вие, журналистите, трябва да ги убедим заедно. Ако не се хванем ръка за ръка, няма как да стане.
И искам пак да се върна - имаше негативни мнения, благодаря и на тях, за Сочи и т.н. за нашите "туристи". През последните 10-15 години, за жалост, като се върнем от олимпийски игри и се питаме какво става.
- Пита ли ви някой от държавата какво става?
- Да, попитаха ме... Между другото получихме доста силна държавна подкрепа, при положение че доста лидери бойкотираха тези зимни игри. Тези лидери трябва да знаят, че съсипват един дълъг олимпийски цикъл на тези спортисти, които се готвят за дадена олимпиада. Спортът обединява нациите, а не ги разединява, и нека не смесваме политиката със спорта.
- Вие доволна ли сте от представянето в Сочи?
- Благодаря на всички, които са гледали игрите. Заминахме с 18 спортисти, покрили нормативи в невероятна и жестока конкуренция. Преди да замина, казах, че нямаме големи очаквания. По принцип в зимните игри сме по-слаби. Преди години Катето Дафовска беше изненада. Надяваме се на такива изненади като Катето, Иван Лебанов, Петър Попангелов (б.р. - големият ни скиор алпиец няма медал на олимпиада), Ирина Никулчина...
- Къде са последователите на тези, които изредихте?
- Направих статистика - в последните 20 години на зимни игри са стартирали между 16 и 20 българи, последният медал е през 2006 г. на Жени Раданова. Така че знаех, че при положение, че тук няма база и те се готвят в чужбина... Неслучайно бяхме упреквани, че държавата е дала много пари за тяхната подготовка - да, защото те се готвеха в чужбина, а там е по-скъпо. Ако имахме нужните съоръжения в нашите планини, те щяха да се готвят в България, щяха да имат по-голяма вътрешна конкуренция и да си позволят много повече неща. На самите спортисти им казах, понеже съм го минала тоя дълъг път и накрая станах олимпийска шампионка, първото е да се преборят и да покажат максимума от себе си.
- Но имаше доста притеснени и разколебани?
- Случва се да има разколебани - това е много голям форум, има психологическо натоварване, напрежение, при положение че за мнозина беше дебют.
- Казахте, че трябва да си сменим чипа, иначе ще гледаме олимпиадите само по телевизията.
- Ние ще си гледаме олимпиади. Помните ли, когато навремето Петър Попангелов стартираше - тогава цяла България бе зад него. Мисля, че не трябва да се връщаме назад, защото през годините много неща се промениха в нашата държава. Спортът беше приоритет, а след 1992-ра всички тези промени, дискусии, кабинети, партии - това се отрази както на нас, така и на спортистите. Ние също се променихме. Не трябва да обръщаме глава назад и да броим нашите медали, на нашето поколение. Защото това са ни спортистите, толкова можем, това са ни героите, това имаме. Естествено, че много наши специалисти заминаха в чужбина и направиха много световни и олимпийски шампиони, ясно е, че не можем... Дайте да съхраним това, което имаме.
- Е, какво можем да направим?
- По-голяма инвестиция в базите
и в междублоковите пространства.
Не да има паркинги, а спортни площадки. Като се върне детето от училище, не да седне на компютъра, а да сложи анцуг и маратонки и да спортува.
- Казахте, че игрите в Сочи са били уникални, защо?
- Ами, в Сочи за 5 години направиха това, което в Алпите за 50. Така се прави олимпиада. Тя бе най-уникалната, на която съм била, и за мен е чест, че моята България бе част от това събитие и си има своя герой, който се казва Сани Жекова. Това е най-невероятната олимпиада, защото - 25 000 доброволци, съоръженията уникални, всички бяхме чакани с усмивки от хората. А вие знаете какво означава доброволец - това е човек, който на добра воля е на ваше разположение. Те не получават една стотинка. Бяхме упътвани в най-невероятни места, хората се опитваха да говорят български, понеже някои от моите колеги не говорят руски. Путин, извинявайте, от един морски курорт направи зимна олимпийска столица. И самият Томас Бах, понеже той за първи път е като президент на МОК на олимпиада, каза: "Аз не съм очаквал, че Русия ще направи такова чудо".
- Но, нали знаете, че няма държава, която да даде толкова пари за една олимпиада?
- Много ви благодаря за този въпрос, защото сега новата тенденция на МОК, а това го каза Томас Бах, е държавите като нас, които нямат толкова голям финансов ресурс,
ако искаме да кандидатстваме
въобще за зимна олимпиада,
можем да кандидатстваме две държави едновременно, можем да кандидатстваме два града едновременно. И, най-важното, че спортните съоръжения ще бъдат такива конструкции - леки, които след самото състезание се демонтират и можем да ги дадем назаем на друга държава, т.е не е нужна такава голяма инвестиция. И аз се замислих тогава - много сме далеч. Първо трябва да си оправим инфраструктурата - това е зверска инвестиция в инфраструктура, в децата, в бази, в треньори, в специалисти, най-вече кметовете, общините, НСА, технологията в спорта...
- Не е ли най-важното волята на държавата?
- Домакинство на олимпиада е химера и много далеч. Ние можем да направим универсиади, световни купи, световни първенства... Искам да ви опровергая. Ние сме една от малкото държави, които за 20 години колко правителства сменихме. Хората се объркаха - едното правителство поеме ангажимент, другото го отрече, едното е фен на спорта, другото го отрича. Да не забравяме обаче, че в тази държава не живеят само спортисти, тази държава, при тази невероятна икономическа криза издъхва. Извинявайте - спортистите сме ОК, няма болни деца. Трябва да погледнем здравеопазването, трябва да погледнем пенсионерите, възрастните хора... Зимните спортове - това е най-доброто здраве за нашите деца. Ако си оправим Витоша, извинявайте...
- А има ли надежда? Ето, пак на Витоша всичко е стопирано...
- Защото
трябва държавата да тропне
на масата, което и правителство да е,
и да каже: "Това е държавна политика". И точка! Както направи Путин. Каза: "Аз ще направя зимна олимпиада, независимо с какви средства". Тази олимпиада беше една мечта и, като българка, като спортистка, като човек, си мисля - ние можем да бъдем домакин на зимни универсиади, защо не след години на младежки олимпийски игри - зимни, на световни и европейски купи. Но, според мен, в това състояние, в което се намира държавата ни и въобще светът, извинявайте - ама България сме 7 милиона, ние сме един квартал на Москва.
- Кажете за Александра Жекова?
- Аз съм удивена и възхитена, и съм горда, че има такава българка като Сани Жекова. Това момиче, което изпусна бронз, което е нещо невероятно - една лоша дума не каза за своята конкурентка. Тя можеше да подаде контестация. Тя каза: "Аз съм била на нейните години, правила съм същите грешки, тя ще се научи". Затова трябва да говорим със Сани и с баща й - това са родители, които са инвестирали много в своите деца, както родителите на Григор Димитров, на Цвети Пиронкова, на Владо Зографски...
Тези хора могат да дадат
правилния път, самата рецепта,
и ние да наредим този пъзел. Извинявайте, но ако имаме тези съоръжения, и моите деца и вашите деца, и внуците - в събота и неделя, с мама и татко, с лифта отиват на Витоша. Има, впрочем, една страхотна програма за малките деца да се научат да карат ски, която се провежда всяка година на Витоша. Аз съм удивена колко хора, колите не могат да се съберат на паркинга, и колко родители се вълнуват, притесняват се, когато техните деца на 4-5 години спечелят грамота, медал... Това е пътят - държавна политика. Държавата казва: "Това е нашата стратегия, това е нашата политика - инвестиция във всички спортни курорти. Дай боже, скоро да се случи... Ние, спортните хора, и вие, журналистите, трябва да ги убедим заедно. Ако не се хванем ръка за ръка, няма как да стане.
И искам пак да се върна - имаше негативни мнения, благодаря и на тях, за Сочи и т.н. за нашите "туристи". През последните 10-15 години, за жалост, като се върнем от олимпийски игри и се питаме какво става.
- Пита ли ви някой от държавата какво става?
- Да, попитаха ме... Между другото получихме доста силна държавна подкрепа, при положение че доста лидери бойкотираха тези зимни игри. Тези лидери трябва да знаят, че съсипват един дълъг олимпийски цикъл на тези спортисти, които се готвят за дадена олимпиада. Спортът обединява нациите, а не ги разединява, и нека не смесваме политиката със спорта.
|
|
| Стефка Костадинова и премиерът Пламен Орешарски позират за снимка с президента на МОК Томас Бах преди официалната вечеря, която германецът даде в Сочи преди откриването на олимпиадата. |
