Рядко имам възможност да влизам в подобни ресторанти, затова кротичко се свих на масата в кьошето и се заоглеждах да видя какво си поръчват постоянните клиенти. От централната маса приятно заоблен човек с очилца внимателно изчете менюто и - наистина чудо - само вдигна очи над него и пред него щръкна келнерът - достолепен господин с вид на главен редактор в пенсия.

- Виждам, че вече направихте своя избор - рече редакторокелнерът и извади бележниче, за да запише поръчката.

- Бих искал да го поръчам... - рече замислено очилаткото.

- Съвсем да го поръчате или само да ви го сготвим? - притесни се келнероредакторът.

- Засега - сгответе ми го. Но хубаво... Миналия път нещо не се получи.

- Аджамийска работа - заизвинява се редакторокелнерът. - Младо, нахакано, ти му кажеш какво да направи, то - било учило при най-добрите. Ония може да са си добри за там, ние тук си имаме специфичен вкус...

- Значи, разчитам изцяло на вас и вашия опит - тежко рече очилаткото. - Какво ще ми препоръчате?

- Най-добре е в собствен сос - предложи келнероредакторът. - Така най-омеква...

- Ако може - в сладко-кисел - вдигна пръст очилаткото.

- Отличен избор - кимна възторжено редакторокелнерът. - Ние ще му сложим само сладкото, той сам ще си се вкисне, като види как сме го накиснали... Нещо по-така?

- Ако може и малко пикантни подправчици - предложи очилаткото.

- С флашки или без флашки? - делово запита келнероредакторът.

- С виртуални - отвърна очилаткото. - Тези, които хем са тук, хем, когато ги потърсиш с вилицата - ги няма никакви... Но гледайте да са по-лютички!

- Естествено - кимна редакторокелнерът. - Ние други не предлагаме! Като гарнитура ще желаете ли нещо?

Очилаткото се замисли.

- Малко мръсно бельо ще свърши работа... Вижте - ако може да е с дантелки...

- Бихме могли да подмушнем и чифт мъжки боксерки - гадничко се захили келнероредакторът. - За по-изтънчен аромат...

- Не става - врътна глава очилаткото. - Без дискриминационни намеци в сготвеното - партньорите няма да ни разберат...

- Ясно - кимна разочаровано келнероредакторът. - Жалко, щеше да се получи чудесен букет...

- Да не прекаляваме - въздъхна очилаткото. - Миналия път набутахте някакви бръмбари и други простотии в соса и такова главоболие ми докараха...

- Това беше, защото бързахте и трябваше да ви го поднесем недопечен - въздъхна редакторокелнерът. - Скочи от тавата и хукна да ви поръчва при конкуренцията...

- Да не вземе да стане и сега! - обезпокои се очилаткото.

- Тоя път няма начин - няма къде да отиде - захили се келнероредакторът. - Конкуренцията вече не ни е враг!

- В смисъл?

- В смисъл, че вече я няма конкуренцията - всичко си е наше! И от левия тротоар, и от десния - всички заведения са наши!

- Действайте - махна с ръка очилаткото. - Ама по-бързичко - да не ви чакам чак до другата седмица!

- Моля ви - засегна се редакторокелнерът, - какво говорите, вие ни познавате! Ние сме просташка бирария, умирисана на шкембе чорба и мръсни чорапи! Ние сме реномирано заведение! Нашата кауза се слави из цялата страна - "Бързо, лесно, гнусно!"

________

Soundtrack: https://www.youtube.com/watch?v=Jy2my_diH6A&list=PLnUAzdHX-dGibZtyQyRSRF0o4mAA91Ejl