В "Лудогорец" явно се усъвършенстват в умението да оцапват хубавото впечатление, което са създали. С радостта и положителните емоции, които донесе отборът с играта си в Лига Европа, с двукратно напълнен стадион "Васил Левски" с хора, подкрепящи тима не защото е от Разград, а защото е от България. Чудесно, ама не е зле ръководството на клуба също да се поучи от европейските практики. А не само как се пускат орли над трибуните.

Защото досега само ни се натяква (особено след евромачове), че комай "Лудогорец" единствен върви по правилния път, че докато другите у нас работят със съдии, няма да се променят нещата към добро, че има доста "селски" отбори, срещу които "Лудогорец" направо си губи времето и здравето на играчите (това последното го изтърваха през есента треньорът Стойчо Стоев и изп. директор Ангел Петричев за "Ботев" (Вр), "Берое" и още няколко отбора). Селски!? Явно критериите бързо се менят, при все че не беше далеч времето, когато разградчани гонеха топката из В група.

А в неделя собственикът на клуба Кирил Домусчиев спретна зрелищен сеир след мача с "Литекс", като разправяше, където види микрофон, как съперникът влияел на съдиите, как в Ловеч го правили това от години, как бил притеснен. Че дори прекъсна и пресконференцията на треньора Загорчич.

Явно г-н Домусчиев взема хората за съвсем късопаметни. И добавя още причини да уважаваме постиженията на отбора му, но не и съпътсващия начин на поведение. Интересно защо не тръбеше така, когато в 72 поредни шампионатни мача (!) никой съдия не посмя да свирне дузпа срещу "Лудогорец" - дали от респект, дали от "некои съображения" по висшите етажи на БФС, или пък от предварително оказано му "уважение". Защото сме чували обвинения от други клубове за неправомерни контакти на един от шефовете в отбора (Георги Караманджуков) с рефери. Ами какво е вечерята на съдията Стефан Спасов в Разград, в компанията на Пламен Гетов (тогава главен скаут в клуба от Разград) и въпросния Караманджуков? Само неприятен спомен от минали години, предшествали евроинтеграцията на отбора, или пък върхът на айсберга?

Интересно е и кога Домусчиев изведнъж реши да вади кирливите ризи на въпросния съдия (Никола Попов) от мача в Ловеч? Точно месец след конгреса на БФС, на който бе избран за член на Изпълкома.

Колкото до въпросния Попов, мястото му наистина не е на такива мачове, но насила го тикат да става ръководещ международен рефер. Неведнъж от него са се оплаквали я Димитър Димитров-Херо, че свирил дузпа, пък после я отменил, я Николай Гигов, я Наско Сираков. Само че съдията има привилегията да е син на баща си - Антон Попов, бивш шеф на първенствата в А и Б група към БФС, понастоящем зам. изпълнителен директор на футболния съюз.

Само че Домусчиев не каза тези неща на конгреса, нито пък се е чуло да ги повдига на заседанията на Изпълкома. Още по-малко предприема някакви стъпки за справяне с тези проблеми. Или е готино да се прегръщаш с Борислав Михайлов на мачове, но не и когато съдиите ти свирят както не ти изнася...

И все пак - защо в "европейския" "Лудогорец" постъпват като всички, които сочат за антипример, и говорят пред медиите неща, които трябва да се поставят на масата в Изпълкома и да се решат веднъж завинаги. Или дотолкова са сигурни, че обгрижваните от Петричев медии радушно ще отразяват всяка мъка и радост лудогорска. Да, ама така осигурена любов и внимание са до време. После тя се прехвърля към следващия паралия. А след разлюбването най-вероятно ще останат позабравени към момента спомени - за един детски състав на "Миньор" начело със Стойчо Стоев, който услужливо губи с 0:7, за едни мутри и ММА бойци, които млатят фенове на ЦСКА преди мач в Разград, за едни чужди агитки, викащи за "Лудогорец" в мача срещу "Базел"...

Дано тези минуси си останат толкова, че току-виж надминали плюсовете.