В един от първите етапи от образуването на Вселената, в края на т. нар. "тъмен период", когато още не е светела нито една звезда, навсякъде е валял водороден сняг. Тази теория е предложена от швейцарските учени Дьони Пюи и Даниел Фенигер, които изучават термодинамиката на космоса в Женевската обсерватория, съобщава американското електронно издание Спейс.ком.

Според двамата учени водородният снегопад е започнал около 500 милиона години след Големия взрив. По това време температурата във Вселената се е понижила достатъчно, за да могат атомите на водорода да се превърнат в ледени зрънца или снежинки. Според тази теория водородните снежинки са се стопили след появяването на първите звезди, когато се е повишила температурата в космическото пространство.