Какво е оперна премиера в "Ла Скала", какво са лимузините, роклите с голи гърбове, официалните костюми, бижутата и лъскавите обувки пред първата за годината зелена салата, накълцана и намачкана, полята с лимон и оливийка, поръсена със солчица - пък бъркай, бъркай и после яж! А за противоотрова срещу нитратите - домашна ракийка, създадена от кво Бог дал.

След първите глътка-две и щастливите забележки "Е, от това имахме нужда в тоя живот!" се заформи разговор по наболелите проблеми на съвремието.

- Според теб, комши, забраната да се показват диви животни в цирковете правилна ли е, или не е правилна? - казах.

- Брюксел ли? - зададе излишен въпрос той. - Не им стигат кривите краставици, ами сега и животинките! Тия всеки момент ще ни задължат да ядем жаби и да целуваме жените си!

Той гневно погледна към западния панел на кухнята, зад който бяха семейната спалня и Брюксел, да не кажем, самият Страсбург.

Споделих гледището си:

- Аз не мога да си представя като какъв ще е този цирк без лъвове в клетка и дресьорът да си пъха главата в устите им! Или ако няма поне един слон да се разходи в кръг, а работниците след него да събират с лопати и ръчна количка! Какво шоу е това, къде го морално-естетическото възпитание на подрастващите?!

- Жалка картина! - съгласи се комшията. - Само някакви дресирани кучета! Кой ще ти се впечатли от кучета?! У нас кучета с лопата да ги ринеш по улиците! Ама разбира ли го това брюкселската дебела глава!

- Те там са израснали в брюкселски дантели и затова! Лесно настиват и си го изкарват после на нас!

Отпихме възмутено, замезихме гневно. Комшията доля, аз формулирах насока:

- Трябва да променим цирка така, че хем Брюксел да е доволен, хем и нашият зрител да има какво да види.

- Важното е дресьорите да запазят работата си! - отбеляза комшията. - Представяш ли си какво ще стане, когато пред парламента отидат да протестират хиляди безработни дресьори! Тия са свикнали да се оправят с лъвове и тигри! Жална им майка на депутатите!

Съобщих очевидното:

- Дресьорите веднага ще заминат да работят в други страни. Което никак не е лошо, защото ще се освободят работни места...

- ...за нас! - светна комшията. - Да не искаш да кажеш, че най-сетне с теб ще си намерим работа?!

- Ето шанс, да го сграбчим!

Чукнахме се категорично.

- Само че има една трудност - отбелязах замислено. - Не ми се занимава с диви животни, пък и нали вече е забранено да се дресират.

Той явно имаше решение, но се колебаеше да го сподели. Наблюдавах го изпитателно. Най-сетне се реши:

- Аз съм го измислил, ама да се разберем, това си е мое, ти ще си измислиш твое!

Кимнах:

- Разбрахме се!

- Моят номер ще е следният - съобщи комшията. - Излизам на арената, която е оградена с железни решетки, останали от номерата с лъвове и тигри, сядам пред маса, на която има мешана скара и кана червено вино, изяждам и изпивам всичко, покланям се и отивам да дремна зад кулисите.

Представих си го, признах:

- Перфектен трик. Но за всеки случай по решетките трябва да тече и ток, иначе публиката като нищо ще ги разбие, преди да си доял кебапчето и много преди черния дроб на скара.

- Прав си, ще тече. А твоят номер какъв ще е? - погледна ме той.

- Аз ще ти представям сметката, да си платиш яденето и пиенето - съобщих скромно. - С камшик и остен, ако се наложи.

Той ме изгледа стреснат:

- Шегуваш се, комши!

- Разбира се, че се шегувам - казах много сериозно.

Допихме си ракията мълчаливо, следейки се изпод вежди.