Българските дванадесетокласници едвам прехвърлят "летвата" по математика. Това показват данните от проведеното през януари анонимно изследване по математика, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката. Средният резултат на завършващите е 17.77 т. при максимален брой 34 т., съобщи МОН. Това означава, че успеваемостта на учениците, които само след месец и половина ще се явят на матура, е 52.28%. В изпита се включиха 15 111 ученици от всички видове училища и всички области на страната. Дванадесетокласниците решаваха тест от 21 задачи, които измерват подобни на изследваните от PISA знания и компетентности. Целта на изследването бе да се акцентира върху обучението по математика след драматичните резултати от международното изследване PISA 2012. Затова и задачите от изпита през януари наподобяват тези в PISA с тази разлика, че са върху материала до XI клас, докато международното изследване проучва грамотността на 15-годишните.

И при завършващите гимназисти делът на учениците с минимален пакет от знания е стряскащ - знанията на всеки десети стигат до решаване на несложни задачи. Тези ученици имат най-много 7 т. - резултат, който ги праща в дъното на своеобразната класация. Връстниците им, които се справят малко по-добре и прехвърлят критичното второ равнище на познания, са най-много - 30.8%. Общо делът на учениците на най-ниското и второто ниво е около 40% - колкото и на деветокласниците със същите нива на знания. Според анализаторите учениците на тези две нива демонстрират елементарни математически умения. Само една трета от тях могат да решават квадратно уравнение и да работят с корени. Резултатите на тези ученици по компетентност, математическа комуникация и аргументация са направо стряскащи - под 10%.

Около 40 на сто (по 20% на трето и четвърто познавателно равнище) е общият процент и на учениците, които демонстрират средно ниво на знания - следват ясно описани процедури, които изискват конкретни решения и работят с ясно формулирани математически модели. Според специалистите при подготовката на тези ученици трябва да се обърне внимание на геометричните задачи - подобни триъгълници, решаване на задачи за правоъгълен и равнобедрен триъгълник. 28% от дванадесетокласниците проявяват компетентности, които предполагат активно и самостоятелно учене и участие в обществото. Според просветните чиновници тези ученици "са показали резултати, надхвърлящи очакванията". Само 8% от учениците са в състояние да ползват математически комплекси, да оценяват стратегии и да демонстрират добре развити умения за логическо мислене.



АКРЕДИТАЦИЯ

От 2015 г. трябва да влезе нов режим на акредитация на висшите училища, съобщи просветният министър Анелия Клисарова. Промените ще са в посока към облекчаване на режима на акредитация, но засилване на следакредитационния контрол. Пред "Сега" Клисарова съобщи, че една от най-големите промени ще е свързана с изискването хабилитираните преподаватели да участват в акредитацията само на един университет или колеж, а не на два, както е в момента. Според министъра това не ограничава професорите да четат лекции или да бъдат гост-преподаватели в два или повече университета. Ще предложа законови промени в тази посока, заяви вчера Клисарова. Според нея трябва да има и публичен регистър на хабилитираните преподаватели, от който да е видно кой на колко места чете лекции. В момента този регистър е само за служебно ползване.