Със съседа от долния етаж често засядаме в асансьора. Любим момент - седим си и докато чакаме да ни спасят, разговаряме на всякакви теми, тъй като той е интелигентен човек, с почти завършено висше. А и жените ни ги няма да дуднат, пълна почивка. Най-често засядаме, след като сме минали през магазина долу, така че докато чакаме спешния екип, има с какво да се подкрепим. В моя плик винаги има нещо за хапване, в неговия - нещо за пийване, защото съседът ми, освен че е почти висшист, е и почти алкохолик. Плюс това винаги носи вестник под мишница, така че имаме и опорни точки за разговор.

- Глей са кво пише тука - посочи ми един абзац последния път, като заседнахме, - от СЕМ казали, че телевизионните реклами за физиологични нужди, излъчвани по време на вечеря, не действали добре на семействата. Добрутро!

- Верно добрутро - съгласих се, - никой не обича да гледа и слуша гадости, докато вечеря... Още повече, идвал си вкъщи на гости, знаеш как готви жена ми... Една гадост ми стига...

- Що бе, добре си се справя момичето - потупа ме по рамото съсед ми, - моята ме храни само с бърза закуска и зрънчо, щото не съм бил изкарвал достатъчно пари за пържоли...

- Те пък едни пържоли - малко несвързано реших да го успокоя аз.

- Както и да е, аз друго исках да кажа - бързо смени темата съсeдът ми, защото не е редно дори и в почивното си време да разговаряме за жените си. - Идеята ми е, че след като от СЕМ най-накрая изненадващо са решили да свършат някаква работа и искат да цензурират рекламите, дай тука да се съберем помежду си и да направим едно предложение да цензурират и новините.

- В какъв смисъл да цензурират новините? - не го разбрах.

- В смисъл, че дали гледам реклама за дамски превръзки, или гледам как се изказва някой от парламента, на мен ми е еднакво гадно, разбираш ли?

- Тоест - започвах да схващам аз - да се цензурират политическите новини, така ли?

- Абсолютно! - отсече съседът ми. - Виж ги, всяка вечер говорят само едно и също - пълни глупости! И адски много ме нервират. Седна, значи, да си вечерям зрънчото, сипя си едно малко и от екрана като почнат да ми се изказват от парламентарната трибуна едно нагло, с един патос, евтини актьорчета като от треторазреден екшън, даже репликите не могат да си научат като хората... ужас, толкова гнусно ми става, че и апетит отива, и всичко.

- Абе, знаеш ли, че си прав - замислено казах аз, - онзи ден верно ми секна апетитът, докато гледах някакъв с очилца как обвинява някакъв друг, че неговата партия била...

ът. - Не искам да слушам, ще повърна!

- Много логика има в думите ти обаче - похвалих го аз. - Дай верно да направим една подписка тука в блока, да се подпишем всички и да я пратим до СЕМ.

- Така де - кимна той, - точно това ми е идеята. И да ги накараме да въведат закон, според който в момента, в който някой от парламента почне да говори глупости, новината директно да се цензурира с "пийп", "пийп".

Замислих се.

- То май през цялото време ще го чуваме това "пийп", "пийп"...

- Лошо няма, по-добре това, отколкото как еди-кой си откраднал еди-колко си, обаче тия, предишните, видиш ли, взели два пъти повече...

- Па-па-па! - прекъснах го аз този път. - Недей, че точно ми е дошъл апетитът, а жена ми ще пробва да прави гювеч.

- Гювеч, казваш... - погледна ме хем замечтано, хем някак влюбено съседът. - Гювеч...

Въздъхнах. Така е, като имам голяма уста.

- Добре - кимнах, - като ни изкарат оттука, вземи две пакетчета зрънчо и идвай към нас да правим подписката.