Дали празникът е разбиран като паница, или паницата е разбирана като празник, но вчерашните медии са пълни с неща за храносмилане. Тоест за ядене чрез четене, все пак. Виждаме готвача Иван Звездев в "24 часа" как се дуелира със свински шиш с напета г-жа, и узнаваме как се пече свинско в бутер тесто. Което са сравнително невинни неща. Виждаме и новина, която би трябвало силно да ни радва - 10 000 БГ агнета тръгвали към Катар - това в "Преса". Тръгват, разбира се, не на туризъм или хаджилък, а за да бъдат излапани от арабите. Стимулация на бизнеса. Освен това научаваме, че сме имали 850 000 агнета тази година, но само 500 000 от тях щели да се изядат. Пък Саудитска Арабия щяла да отглежда и възпитава щастливи пилета.

По-лоши неща узнаваме от "Труд" - вкусно агне, ако сме искали да ядем, то да търсим само такова, което е отглеждано в кошара. Така бил рекъл г-н Чилингиров, председател на овцевъдите. Били расли на чист въздух, с билки и фураж. Но трябвало да се внимава, защото търговци (чувствителни колкото една пържола) удряли в цената по недостоен и нехуманен начин. Наливали агнетата с маркуч през устата, за да натиснат по-сериозно кантара.

Да хлъцнеш чак от такива дебелашки тънкости. И да минеш на дрога - или поне на имитация. Пак "Труд" съобщава как се изхитрили лавкаджии да прилъгват ученици - продавали им шоколад в спринцовка и сладки прахчета, изглеждащи като кокаин. Пак добре, че не е обратното. Родителите били възмутени от таквиз нишани.

На тема "празнична трапеза" се съкрушава и Горан Благоев в "Преса" - заради печеното агнешко народът бил възпял Гергьовден като дваж по-хубав празник от Великден. Пък пред казана с курбана при манастира имало голяма опашка, а за молитва опашки хич нямало.

Според нас напразно тоз чиляк цитира Иисуса: "Милост искам, а не жертви". И напразно роптае срещу курбана. Глас в пустиня - направо чуваме как звънтят ножове и тракат лъжици, едвам се чува.