Прелитащият над печата реши да влезе в положението на читателите и ето какво му се случи. Медийната акула "Монитор" пуснала стръвно заглавие на 1-а стр.: "В Източна Украйна замириса на кръв" - оу йе, кайма, бахур, кървавица... Рекохме си - тия са в стрес и премеждие, защото се разделят с чорбаджиите, дето са като едно Семейство. (Такива са поне официалните данни - има сделка и се твърди, че Кръстева-Пеевски не продават империята на себе си.)

Как да гледаме обаче на другите вестници, които не фигурират в сделката на Кръстева? Уж са вън от нейния монопол, а споделят същия висок наратив. "Новинар" шокира със заглавие: "40 ранени и един с откъсната ръка при сблъсъци в Рим". "Преса" ни плаши с икономическо бедствие откъм североизтока: "Украйна може да залее Европа с кашкавал". "Стандарт" съзира друга аномалия: "Котка пресича на зебра" - при това котката се казвала Съдебна.

Ползата от подобни вестници е, че насочват читателите към фейсбук и други социални мрежи, за да си разменят информации. Така модерните комуникации намират своето естествено място в обществото с безкористната помощ на традиционните медии.

Разбира се, тежки изводи не бива да се правят заради леката кавалерия в печата. Трябва да се държи сметка и за флагманите, които навлизат дълбоко в обществените проблеми. "Труд" атакува имотната мафия върху две страници и установява тревожен факт: "Не са редки случаите, в които старци без преки наследници се разделят с жилищата си след като починат". За подобно разследване вероятно е бил хвърлен мощен редакционен ресурс, защото е подписано от "Т", сиреч от целия вестник.

"24 часа" задълбава в проблемите на самата журналистика, като се обръща към култовия медиен папийон Гого Лозанов, председател на СЕМ. Защо сме на това дередже, отговаря подзаглавието на неговото интервю: "Рекламите на дамски превръзки могат да се махнат само по добрата воля на медиите".

Но добра воля вече се среща по-рядко и от смислена дописка.