Сериозен срив на чуждите инвестиции в България през февруари отчете вчера БНБ. Тогава у нас са влезли едва 41.3 млн. евро. Това е със 72.9% по-малко в сравнение със 152.5 млн. евро през миналия февруари. Инвестициите са значително по-скромни и в сравнение с коригираните и завишени нагоре данни за януари, когато бяха отчетени 72.8 млн. евро. Така за януари и февруари у нас са влезли общо 114.1 млн. евро. В сравнение с първите два месеца на миналата година, когато инвестициите са били 223.3 млн. евро, намалението е с 48.9%.
Това ясно показва, че тенденцията за свиване на чуждестранните инвестиции се задълбочава. За цялата минала година в страната ни влязоха 1.229 млрд. евро - със 17% по-малко спрямо 1.481 млрд. евро през 2012 г. Според едно от последните проучвания на Българската агенция за инвестиции чуждите компании разпознават страната ни, но я заобикалят. Непрекъснатите нападки към големи външни инвеститори - индустриални предприятия и търговски вериги, както и натискът срещу ЕРП-тата със сигурност засилват тревожната картина и карат потенциалните инвеститори да са предпазливи.
На фона на започналия растеж в Европейския съюз данните за България стават все по-притеснителни. Според управляващите оживлението на европейската икономика, инвестициите, износът и вътрешното потребление ще доведат до по-висок растеж и у нас. Последната бизнес анкета на НСИ, за която "Сега" писа в събота, показа, че фирмите от индустрията смятат да намалят инвестициите си с 6%. Особено притеснителни са данните за частния сектор, който очаква да намали вложенията си за дълготрайни активи с 15.3%.
Изненадващо през януари и февруари статистиката отчете и сериозен спад на износа - с 5.9% общо за двата месеца в сравнение с година по-рано. Особено драстичен е спадът в експорта към т.нар. трети страни - с цели 14.2%. Засега няма и особено оживление при вътрешното потребление.
Данните рязко контрастират с изявленията на министъра на икономиката Драгомир Стойнев, който на няколко пъти декларира, че в Министерството на икономиката се разглеждат куп предложения на големи инвеститори за милиарди левове. "Работим по 33 проекта на стойност 2.2 млрд. лв., по които ще бъдат разкрити около 7100 нови работни места", заяви министърът миналата седмица. И допълни, че 6 от тях били за заводи. Става въпрос за инвеститори, поискали да получат т.н. клас А и съответно - облекчения от държавата.
На запитване на "Сега" кои са новите проекти, по които експертите на Стойнев работят, от ведомството обясниха, че от 2011 г. до момента са сертифицирани 34 проекта, които са свързани с различни видове производства, логистични паркове, болница, складови бази и др. В процес на сертифициране били 14 нови проекта за аутсорсинг, индустриални зони, машиностроене и електротехника, транспорт и логистика, ИТ, строителство.
За десетки нови проекти от месеци насам говори и вицепремиерът Даниела Бобева. По думите й спадът на вложенията и свежите пари са най-големият проблем в икономиката на страната. "Правителството очаква 22 големи инвестиционни проекта за 1.7 млрд. лв. и 7 хиляди работни места. Да се надяваме, че дори малка част да се реализират, ще допринесат за икономическия растеж", каза Бобева на последната среща между бизнеса и правителството.
Част от големите проекти, които се изпълняват в момента, са свързани с модернизацията на ски фабриката в Чепеларе, на ремонтната база за самолети в София и др. Сред най-големите проекти, получили сертификат през 2012 г., е модернизацията на една от инсталациите в завода на "Девня Цимент", за която ще бъдат вложени 325 млн. лв. В края на същата година със сертификат за голям инвеститор се сдобива и търговищката "Тракия Глас България", която работи по проект за 298.8 млн. лв. Оттогава насам сертифицираните проекти са по-скромни. До февруари 2014 г. големите инвеститори са били 4, като най-голямото вложение е за 49.2 млн. лв. на "ЛУКойл Нефтохим" за изграждане на комплекс за преработка на тежки остатъци.
Непрекъснатите нападки към големи външни инвеститори - индустриални предприятия и търговски вериги, както и натискът срещу ЕРП-тата със сигурност засилват тревожната картина и карат потенциалните инвеститори да са предпазливи.