Почуках на вратата на апартамента, отвориха ми, дадоха ми стол и чаша вода.

- Вие ли сте партията, която ще участва и ще спечели евроизборите? - запитах ги.

- Да - рекоха ми онези, - ние сме партията, няма грешка. Ние сме носители на новото и модерното и наистина можем да преобразим живота на хората.

- Малко трудно намерих централата ви - рекох им.

Партийците посърнаха.

- Нашият офис е малко закътан. Щото ние нямаме държавната помощ, която цицат старите партии. Пък и кварталът е нов, човек трудно се ориентира.

- Не - рекох им, - човек трудно се ориентира в гъмжилото от партии, дето все дрънкат, че ако не са те, никой няма да може да спаси света от гибел и покруса. Вие с какво толкова сте по-различни от тях?

- С всичко. Ние например никога не сме се явявали на избори.

- Че това си е направо един огромен минус! Никой нито ви е чул, нито ви знае.

Партията се опъна.

- Не, това е доказателство, че не сме лъгали народа, не сме фалшифицирали бюлетини и че на нас може да се вярва.

- Казвайте - викам им - за още ваши положителни черти.

- Ние сме спасителите на народа, който не иска да живее повече така.

- Питахте ли го народа за това?

- Ние най-добре знаем какво иска народът.

- Добре - примирих се. - Сега да ви кажа аз за какво бих път чак до вашия закътан офис в този закътан квартал. Искам да ме включите в изборната листа на вашата партия, да гласуват хората за мен, да ме изберат и аз да бъда вашият представител в Европа.

Партийните функционери ме изгледаха.

- А вие кой сте?

- Как може да питате кой съм! - рекох им. - Аз съм представителят на гражданското общество. Аз съм този, за когото вие се борите по улици и площади, за чиято свобода воювате и чийто права защитавате с тъпани, свирки, велосипеди и всичко друго, с което воювате срещу властта у нас. Аз съм този човек, за когото вие харчите енергията си и личните си спестявания или поне така казвате по телевизора. Аз съм вашият човек. И това ми дава право да искам избираемо място в листите ви.

Партийците не се предадоха.

- Ама листите за изборите вече са написани.

- Така ли? Че когато успяхте да ги напишете, бе? Нали за всичко щяхте да питате гражданското общество, народа, който браните със зъби и нокти. И сега кой води вашата листа?

- Нашият председател, двамата му заместници, секретарите на партията и двама бивши депутати, които с радост прегърнаха нашата платформа.

- За прегръщането - не се съмнявам. Аз дори бих ви разцелувал, ама вие никъде няма да ме включите, нали?

- Няма - признаха си от партията.

Рекох им:

- Да видим дали съм разбрал правилно. Вие денонощно воювате със статуквото и се борите да промените партийния, икономическия и социалния живот у нас. Вие сте партията, която всичко ще реформира - с нов морал, с нови европейски хоризонти.

- Абсолютно! Ние сме за новото, за модерното, за голямата реформа на родната ни политика. Повече така не може! Всичко трябва да се промени, да стане европейско, да работи като часовник

Поклатих глава.

- Че то тука и сега всичко работи като часовник, ама часовник с махало и разбрицана кукувичка вътре.

Партийните хора се поотпуснаха.

- Нашият часовник ще бъде европейски, нов, дигитален.

- Разбрах всичко - рекох им, - нищо ново няма при вас. Всичките партии си подредиха председателите си за водачи, а секретарките си за цвят в листите и заляха всичко с шербет и локуми за светлото бъдеще.

- Това - рекоха ми от партията - не е точно така, не сте го разбрали напълно.

- Разбрах го много добре - не отстъпих аз. - За вас местенце в изборните листи, а за народа - махало от часовник, ама дълго махало. Всичко си остава постарому - и партиите, и народът се борят за свобода и демокрация и никой няма да отстъпи, нали? Хайде със здраве, че до центъра бая път ме чака...