Като в библейските времена си живеем, като в Стария и най-вече като в Новия завет! И не защото търговците са в храма, фарисеите определят правилата на играта, а тълпата вика ту "Осанна", ту "Разпни го", ту двете заедно.

Град, жилищен комплекс, улица, блок. Гледано отвън навътре, първо е надписът "Микромол", под него е витрината от алуминиеви профили и стъкло с винаги отворена врата. Вътре в лявата част Мария Магдаленова, по мъж Варава, боядисва или скубе, а понякога първо боядисва, после скубе. В дясната част мъжът й продава бакалски стоки, сред които на особена почит са бирата и двестаграмките концентрат. Гледано отвътре, навън е наобратно, но кой има време да гледа навън, когато и вътре си имаме достатъчно проблеми.

Сега обаче сме навън, понеже вътре Мария скубе, пък и времето се позатопли, на припек е по-приятно. Отпиваме кой каквото е пожелал и ни е особено сладко, защото господин Пилат от мезонета черпи. Усмихваме му се и му викаме "Наздраве!", обаче иначе да не ни се прави на голяма работа, защото почерпката му излезе няма и 20 лева, а само едно кафе отсреща във фолк клуб Via Dolorosa му е 12 лева.

- Знаете ли кое е най-страшното? - пита господин Пилат и ние наостряме уши.

Той продължава:

- Най-страшното е, че днес няма кого да разпнеш! Но и това не е най-страшното! Най-страшното е, че все някой трябва да бъде разпнат! Няма друг вариант за спасение!

Клатим утвърдително глави.

- От това могат да се изкарат пари - обажда се Юда от партера и разтрива машинално врат. - Не големи пари, но пък в брой.

- Европейски проект трябва! Сега така стават хубавите работи! - произнася се Варава.

Напълно сме съгласни с него.

- Нали и аз това казвам! - потвърждава господин Пилат. - Кого ще учудиш на днешно време с европейски проект за магистрала или за интеграция на циганите! Обаче дай им в Брюксел добре разработен и солидно обоснован проект за разпване да видиш как ще зяпнат!

- Хем покрай разпването и интеграцията на циганите ще дръпне! - подхвърля портиерът на блока, облечен в яке на римски войник, втора употреба.

Всички сме съгласни с него, но си траем, чакаме да чуем какво ще каже господин Пилат. Той е замислен. Не припираме. Най-сетне господин Пилат споделя част от мислите си:

- Може да го прокараме по линия на съхраняване на традиционни занимания? А да ги видя онези какво ще възразят!

Тома от вход Б недоверчиво казва:

- Ще намерят, възражения да искаш от тях!

- Да се търси спонсор, това е спасението! - обажда се един лихвар от съседния на Варавиния магазин и бърза да си допие бирата, че бизнесът страда от такива почивки.

- Управляващите трябва да осигурят условия за разпване! - казва някой от нас.

- Така е, хората имат нужда от това! - добавя друг.

- Дреме им на управляващите за хората! - ядосва се господин Пилат. - Да са ви почерпили управляващите някога?

- Абе, по едно време непрекъснато раздаваха кебапчета и тоалетна хартия... - обажда се кльощав книжник, дето се прехранва със събиране на стара хартия от контейнерите за смет, но го смушкваме, та се сеща и млъква.

- Как може пък един доброволец да няма! - възмущава се Петър, по прякор Петела. - Изроди се народът български и това си е!

Прав е човекът, ама какво от това. Като в библейските времена си живеем, чакаме ли, чакаме друг да разпнат, та да изкупи нашите грехове.