България няма скоро да обърне станалите вече устойчиви негативни тенденции - населението намалява и застарява, раждат се по-малко деца, а смъртността остава висока. Раждаемостта у нас се е сринала на нивата от 2002 г., които са най-ниските за последните 14 години. Към края на декември 2013 г. у нас живеят 7 245 677 души. За една година населението на страната е намаляло с близо 39 хил. Всеки пети българин е на 65 г. или повече. Това показват данните на националната статистика за демографската картина в страната за 2013 г.

Все пак от Националния статистически институт наблюдават две положителни тенденции през м.г. - намаляване на детската смъртност и увеличаване на средната продължителност на живота.

Миналата година в страната са родени 66 578 бебета. Броят им е намалял с 2543 спрямо по-миналата година. За сравнение - пиковата година от началото на века е 2008 г., когато имаше близо 81 000 новородени. Най-много деца м.г. са проплакали в областите Сливен, София-столица, Бургас и Шумен. 298 бебета са родени от деца под 15 г. Техният брой се увеличава с 52. Запазва се тенденцията на увеличаване на децата, родени от жени над 40 г. - 1276 за м.г. 59% от всички бебета са извънбрачни, тъй като все повечето млади хора живеят на семейни начала. През 2013 г. в страната са починали 489 деца до 1 г. Добрата новина все пак е, че коефициентът на детска смъртност пада до 7.3 промила, което е най-ниското ниво, регистрирано в цялата демографска история на страната. И въпреки това в ЕС само Румъния ни изпреварва с по-високо ниво.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71 г., а при жените - 78 г. Тук има слабо повишение - с по 5 месеца. Застаряването на населението води до ръст на средната възраст, която от 40 г. и 4 месеца през 2001 г. достига 43 г. в края на 2013 г. "Най-пенсионерската" област отново е Видин, където над 27% от хората са на 65 и повече години. В Габровско броят им е 25.8%, а в Ловешка област всеки четвърти е извън трудоспособна възраст. В петнадесет области хората на и над 65 г. са над 20% от жителите. Най-нисък е делът на възрастното население в столицата - 16.3%, Благоевград, Варна и Бургас - около 17%. Най-младите области пак са Сливен (с 17.8% деца до 15 г.) и Бургас - с 15%. Това се дължи основно на големия процент ромско население там.

На всеки човек в така наречените зависими възрасти (под 15 г. и над 65 г.) вече се падат двама граждани в активна възраст. През 2012 г. този коефициент е бил 48.7%. По области обаче положението е отчайващо - във Видин коефициентът е 64.8%, Ловеч - 62.1% и Монтана - 61%. В столицата е 42%, а в Смолян - 45.1%. Населението в трудоспособна възраст е 4.47 млн. души. На 100 излизащи от трудоспособна възраст (60-64 г.) влизащите (15-19 г.) са едва 62. Този показател се влошава значително през последните години. През 2001 г. например всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Очакванията на правителството чужденци и завръщащи се българи да неутрализират емиграцията почти се сбъдват, ако се вярва на официалната статистика. 19 678 българи са променили м.г. настоящия си адрес от страната в чужбина. Близо 56% от емигрантите са между 20 и 39 г. Върналите се от чужбина българи и заселилите се у нас чужденци са 18 570 души. Тук обаче проблемът е, че много хора заминават, без да направят официални постъпки да сменят адресната си регистрация.



МИГРАЦИЯ

Варна и Бургас, както и другите големи градове отново са станали привлекателни за заселници. След като през 2012 г. община Варна успя да спечели 1 жител от разликата между заселилите се и преселилите се, а Бургас загуби 108, през миналата година в морската столица са се заселили 1279 души повече, отколкото са напуснали общината. Бургас също излиза на плюс - с 598 души повече след вътрешното движение на хората в страната. Пловдив печели двойно повече жители от 2012 г. - 2210 души за м.г., и пак изпреварва Варна. Община Несебър отново се утвърждава като притегателен център за хората от страната, защото се нарежда на четвърто място след София, Пловдив и Варна. В несебърската община през м.г. са се заселили 816 души повече, отколкото са изселилите се. Това е почти двойно повече спрямо 2012 г. Столицата е спечелила 9287 жители от вътрешното преселение, като това е с близо 1700 души повече спрямо по-миналата година. Стара Загора пък печели наполовина по-малко от вътрешната миграция от 2012 г. - 434 души са се заселили там за м.г. Това показват данните на националната статистика за демографската картина в страната за 2013 г.

Въпреки това единствените три области у нас, в които заселилите се хора са повече от изселилите се през 2013 г., са София, Бургас и Варна. В тях населението расте, макар и съвсем малко - с под 1%. При всички останали области изселниците са повече и жителите им намаляват.

Към края на годината населените места без население са 169. Най-голям брой има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В 1127, или 21%, от населените места живеят от 1 до 49 жители. В трите най-големи области - София, Пловдив и Варна, живеят повече от 1/3 от българите (34%).