|
| *** |
Но когато зад опела спря един велосипедист, двама мужици свободни артисти, събиращи разсеяно фасове наоколо, направиха няколко забележки, отнасящи се не толкова до прашната особа, колкото до начина му на придвижване.
- Я гледай ти - каза единият на другия - какво колело! Какво мислиш - ще може ли да стигне това колело, да речем, до Младост 3?
- Ще стигне - потвърди другият.
- Ама до Горубляне не ще може стигна, чини ми се?
- Глупости! И до Европарламента ще стигне, като го гледам - продължи първият с тон на познавач.
И не се лъжеше.
Колоездачът не бе ни стар, ни млад, но бе решителен. Той взе набързо стъпалата пред колоните, подпря се на една от тях и метна сака си през рамо. Огледа се в очакване. Двамата кофермани се приближиха любопитно.
- По какви дела тъдява, господине? - попита единият.
- Гешефт един опитвам - сподели онзи.
- От какъв род, собствено? - продължи да настоява любопитно скитникът.
- От особен, тъй да са каже...
Тъкмо онези двамата се приготвиха да чуят съкровената му тайна, когато от входа зад тях излязоха обратно пасажерите от опела. Единият - с официалния сюртук, нервно бършеше челото си с кърпа. Другият бе жив и врътлив до такава степен, че човек не можеше дори да види добре какво му е лицето. Говореше също така бързо:
- Никакви проблеми, господин Заседател! Ще се справим! Следва да намерим още само някакви си 1000 ЕГН-та и се регистрираме. Сега ще завъртя по областите и до няколко часа ще ги имаме. Даже може да почнем веднага.
Той махна към прошляците и те се завтекоха, предусещайки парите:
- Хей, вие! Имате ли лични карти? Можете ли да се подписвате? Взимате по десетачка за подпис.
На онези им пресекна желанието.
- Добре, де! По 20 лева тогава... - кандиса пумпалът, който се оказа ларж с парите на другия, наречен Заседател.
- Аз съм вашият човек - присъедини се бързо велосипедистът.
Бутна настрани двамата скитници настрани и се изтъпани пред оня с потното лице:
- Имам нужното, Председателю. 1000 ЕГН-та, че и повече... Стига да ви вършат работа.
- Дай да видя! - властно разпореди онзи.
- Ето, господине - прашният отвори сака и му връчи една папка.
Заседателят ги разгледа:
- Ми, то това да не е някакъв клуб на столетници? Какви са тези рождени дати? От миналия век, че дори и от по-миналия...
- От Централни гробища. По-младите са от Малашевци и Бакърена фабрика ...
- Мъртви души!? - изненада се на не на шега потният.
- Да, направо от регистъра. И никой не възразява, никой не си проверява подписа в оня келяв сайт. Много са послушни само за някакви си 500 лева - поясни господинът. - За тия пари една свястна журналистка не можеш да обяздиш. Манекенките почват от 2000 нагоре - поясни колоездачът с тон на дълбоко запознат.
Заседателят не оспори ценоразписа, но силно се двоумеше.
Велосипедистът измъкна още една папка и обяви:
- Тия са на живи душици! Събирам ги по входовете от захвърлените сметки на парното. Но те са на тройна цена. И друго - слагате ме на избираемо място.
Потният кимна. Двамата си стиснаха ръцете, а половин час по-късно в ЦИК регистрираха нова коалиция...
---------
* Да не се бърка с коня Заседател от тройката на Чичиков.