Навлизането на големите търговски вериги у нас е "изсветлило" оборотите от търговията на дребно. Това показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за навлизането на новите форми на търговия у нас в периода 2004 - 2013 г. Ефектът от това изсветляване се оценява на 5 милиарда лева. В резултат на това веригите са вкарали в хазната допълнителни 1 милиард лева от ДДС за същия период.

Според авторите на анализа е много трудно да се защити твърдението, че големите вериги продават основно вносни стоки. На база на данни от Сдружението за модерна търговия, което защитава интересите на хипермаркетите, ИПИ изчислява, че 72% от продадените стоки в десетте най-големи вериги у нас са от български производители. В цели продуктови групи българското производство е абсолютен монополист или държи значителен пазарен дял. Такива са например охладено и замразено пилешко месо, бяло саламурено сирене, кашкавал, лютеница.

Данните са своеобразна реакция на натиска върху големите търговски вериги в последната година. През миналата седмица Народното събрание прие на първо четене и промени в Закона за защита на конкуренцията. Според поправките големите търговски вериги вече ще трябва да обявяват договорите си с всеки един производител. Комисията за защита на конкуренцията пък трябва да одобрява контрактите и общите условия. Поправките целят да прекратят нелоялни търговски практики, от които отдавна се оплакват доставчици и производители. Такива са липсата на писмени договори, прехвърляне на търговски риск, изменения на договори със задна дата. Тогава от хипермаркетите коментираха, че намесата в договорите ще доведе до поскъпване на стоките и ще ги стимулира да увеличат вноса.

Според Сдружението за модерна търговия големите вериги държат около една трета от пазара на дребно на хранителни стоки. Това се потвърждава и от анализа на ИПИ. От 2007 до 2013 г. делът на 10-те най-големи вериги по приходи от продажби се повишава от 26.8 на 32.2%. По различни оценки делът на всички големи търговски вериги в общия оборот на дребно към 2013 г. е между 37 и 45%. В изследването на института се твърди, че с големия дял български стоки хипермаркетите насърчават българското промишлено производство на храни. Дребните производители от своя страна би трябвало да се сдружават, за да отговорят на изискванията за качество и обеми.

В анализа са цитирани и данни на GfK, според които през 2009 г. хипермаркетите, без дискаунтърите и магазините кеш&кери, са заемали 8% пазарен дял. През 2013 г. те вече са удвоили дела си. В същото време делът на малките квартални магазини е паднал от 39 на 27%. Интересен факт е, че в периода от 2006 до 2012 г. има сериозно увеличение на броя на специализираните магазини за храни. Ръстът на магазинчетата за плодове и зеленчуци е 67%, за месо и месни произведения - 28%, за риба - 23%. Според анализаторите това говори, че в определени сегменти на пресните храни модерната търговия не успява да задоволи потребителското търсене, както и че част от производителите се насочват към реализация на продукцията си в собствени магазини.



ОЩЕ ЕФЕКТИ

Данъчните ефекти от работата на веригите не са само в ДДС, сочи изследването. От 2007 г. досега 10-те най-големи търговци с храни са внесли близо 475 млн. лв. данъци и осигуровки върху възнагражденията на служителите си. Към тях трябва да се прибавят и приблизително 78 млн. лв. корпоративни. Кумулативният ефект върху фиска от внесените преки и косвени данъци от тези десет вериги и от изсветляването на част от търговията с храни за периода 2007-2013 г. се изчислява приблизително на 1.93 млрд. лв., или 1.3% от данъчно-осигурителните приходи в консолидираната фискална програма за същия период. В десетте вериги работят 6 процента от всички заети в сектора на търговията - над 23 000 души. Техните заплати са с 38% по-високи от средните за сектора.