Средно по около 84 000 лв. чакат българските фирми от всеки свой клиент, който бави плащанията. На компания се падат средно по 20 некоректни клиенти. Това показва проучване на колекторската компания "EOS Матрикс-България", представено вчера. То е проведено сред повече от 4000 компании у нас, от които са избрани 303 външнотърговски и фирми, търгуващи в България, които имат затруднения при събирането на вземанията си.

Макар проучването да е направено основно сред финансови мениджъри и счетоводители, се оказва, че около половината от фирмите реално не знаят колко пари чакат от партньорите си. "Причината е, че липсва яснота кога фирмите смятат дадено задължение за просрочено - някои го правят още в първия месец, други чакат да минат още няколко", обясни търговският мениджър на компанията Светла Петрова.

Около 84% от компаниите работят с отложено плащане, чийто среден срок е 38 дни след извършване на услугата или доставката на стоката. Едва средно 147 дни след това фирмите започват да смятат задължението за трудно събираемо, като до този момент крепят положението със собствени сили. Едва след 5-месечен реверанс фирмите започват да търсят външна помощ, за да съберат парите си. Половината прибягват до съда, а само 13% от тях възлагат това на специализирани агенции.

Реалният ефект при съдебни действия идва след средно 16.7 месеца, докато при възлагането на агенция този срок е по-кратък - средно 7.4 месеца, каза шефката на "EOS Матрикс-България" Райна Миткова-Тодорова. Тя определи българския бизнес като "толерантен и заможен". "Месеци наред кредитираме клиентите си, явно нямаме проблем с това", каза тя.

Интересни са данните за държавите, в които е отчетена тенденция на забавяне на плащанията. Българските компании, които работят на чужди пазари, посочват Гърция, Италия и Румъния в челото на страните, в които клиентите им бавят плащанията си след падежа. Изненадващо петицата се допълва от Германия и Турция.

Като цяло практиката показва, че ако фирмите не си вземат парите в първите 9 месеца след просрочието, значи няма да успеят. "6.3% от всички забавени плащания не се връщат никога", каза Тодорова. Най-честата причина е, че клиентът или партньорът, от когото чакат пари, е прекратил дейността си или давностният срок вече е изтекъл. Разправията в съда пък не винаги завършва с щастлив край - в 30% от случаите дружествата, които имат съдебно решение в своя полза, също не успяват да си съберат парите.



ПРОБЛЕМНИ КЛИЕНТИ

Около 18% от клиентите на потребителски и ипотечни кредити на "Кредит Център" през март са се оказали с проблеми в Централния кредитен регистър. Те са свързани с невърнати кредити или с невнесени вноски. Въпреки това обаче част тези клиенти са поискали да изтеглят нов заем. "Лошата кредитна история е не само пречка за теглене на нови заеми, но и за рефинансиране на съществуващите. Това е сериозен проблем, особено при ипотечните заеми, които са за по-дълъг срок и с най-сериозен потенциал за подобряване на условията в бъдеще", казва шефът на компанията Тихомир Тошев.