На фона на куп проблеми около данъчното законодателство и грешки на самата данъчна администрация Националната агенция по приходите втвърди тона към данъкоплатците. Ден преди крайния срок за подаване на данъчните декларации и плащането на дължимия за 2013 г. данък от НАП предупредиха, че тази година ще са безкопромисни по отношение на откриването на процедури за принудително изпълнение спрямо неплатилите в срок длъжници. Списъкът с мерки включва налагането на запори върху заплатите, а при по-големи задължения - и запор върху имуществото. В същото време проблемите с кампанията идват от законодателни промени, за които самите управляващи неофициално признаха, че следва да бъдат отменени.

За намерението на НАП да бъде безкомпромисна в предприемането на мерки срещу неплатили в срок данъкоплатци съобщи пред Дарик радио говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров. "Тази година, за разлика от други, ще има максимум два-три дни период от време от обработването на данъчната декларация до съпоставянето с плащането й. И ако няма такова, започва процедура по събирането на средствата", заяви Бъчваров. Според него законът дава всички права на данъчните да започнат процедура по принудително изпълнение, ако в първата седмица на новия месец в НАП не постъпи плащане по декларирания данък. Процедурата започва с покана за доброволно изпълнение и при отказ преминава в принудителни мерки като запор за заплатата и върху движимо и недвижимо имущество. Наред с принудителното събиране на забавените суми до юни НАП ще извърши и допълнително засичане на подадените декларации и информацията, подадена от платците на дохода.

На серия от уточняващи въпроси дали това е втвърдяване на подхода в сравнение с преди Бъчваров отрече и обясни ударните мерки единствено с технологичната модернизация на НАП. Той хем увери, че данъчната кампания се гради на доверие, хем обясни, че данъчните не вярват на "късите" закъснения при плащанията, които обикновено се проточвали с месеци и години. Бъчваров припомни и дължимите лихви за забава, както и глобите за неподадена и невярно попълнена декларация.

Макар от НАП да отричат, заканите за нулев толеранс при закъснели плащания са прецедент за последните няколко години, в които кампанията течеше спокойно, защото целият дължим данък се удържаше авансово. Така малцина трябваше да довнасят данък. Спорни промени в законодателството от 2012 г. обаче задължиха стотици хиляди българи с извътрудови доходи да довнасят данък за последното тримесечие на годината. Авансовото удържане на тези суми за октомври-декември бе премахнато предполагаемо в полза на данъкоплатците с идеята те да могат да се възползват от данъчната отстъпка от 5% при предсрочно внасяне на дължимия данък. Това не повиши сериозно интереса към отстъпките, но пък за сметка на това се наложи да се довнасят накуп суми за три месеца. Забраната за авансово удържане на данъка бе нарушена от редица фирми, което доведе до подаването на сгрешени данъчни декларации и необходимост от поправянето им. Самите експерти на НАП объркаха служебните бележки, с които трябваше да се декларира удържаният авансово данък. Заради масовото удържане на данъка през последното тримесечие в разрез с правилата се наложи и корекция на образеца за данъчна декларация, за да не се стига до надвнасяне на данък. Премахването на авансовото удържане на пълния размер на данъка се критикува неофициално и от представители на финансовото министерство, които намекват за отмяна на тези текстове. Кампанията тази година бе минирана и от отмяната на единната сметка от Конституционния съд. Промени, които затрудняват фирмите и счетоводителите, има и около корпоративния данък, който за 2013 г. се удържаше авансово по нова методика и сега се налагат корекции. Интернет форумите са пълни с въпроси за неясноти около тези и други промени в законодателството, не липсват и оплаквания за бавната реакция на данъчните около конкретни казуси.

ПРЕДЕЛ

Точно до 30 април ще работят българите, за да заработят предвидените в бюджет 2014 над 27 млрд. лв. национални приходи, показват изчисленията на Института за пазарна икономика. Тази дата е предел и се отбелязва като деня на свобода от правителството. Според изчисленията на ИПИ, базирани на очаквания БВП за т.г., българите ще изработват средно по 228 млн. лв. за един календарен ден. За първите четири месеца на годината това ще покрие пълния размер на заложените национални приходи в бюджета. Българите трябва да "отработват" други 5 дни, за да покрият предвидения в бюджета дефицит, който сега се плаща през поемане на заеми.