"Трябва да си осиновиш паметник. Много е модерно и национално отговорно, а и е време да си пооправиш имиджа!"

Мецана нямаше нищо против. Близнаците вече бяха доста пораснали и скоро щяха да си поемат пътя, стига да успеят да се научат най-накрая да решават квадратни уравнения.

Това беше първото поколение от нейните деца, които така и така не успяваха да се справят с дискриминантите. Твърдяха, че това няма да им трябва в живота, тъй като всички плодове са внос; те смятат да се реализират в риболова, така че им трябват само английски и физкултура, а математиката ги дискриминира...

Така че Мецана беше съгласна да осинови някой по-спокоен паметник, просто имаше изискването да е възприемчив и старателен.

Горския обаче побърза да охлади ентусиазма й.

"Никакви уроци, единственото, което се иска от теб, е да го миеш и да го поддържаш чист".

"Всъщност кой цапа паметниците?" - зачуди се Меца.

"Гълъбите... - обясняваше Горския, - по неизвестни причини гълъбите се водят символ на мира, а всъщност основното им занимание е да бомбардират паметниците с каквото могат."

"Ами че това изобщо не е проблем - прецени Мецана, - защо не се обърнеш директно към ястребката. Да наминава от време на време - всички гълъби ще се разкарат."

"Казах й вече - въздъхна Горския, - но с нищо не може да ми помогне. Има много проблеми горката. Миналата година решила да си подобри генотипа и диверсифицирала с нов доставчик. Сега всичките й пиленца са жълтеникави, отказват да летят и се опитват да плават."

"Колко тъжно! Единственото, което мога да ти препоръчам, е да се обърнеш към черната орлица."

Горския беше изумен.

"Мецанке, грешиш нещо. В нашата гора няма черни орлици - те са американски птици."

"Има, има... Засели се тук една. Американка с международен паспорт... довели я за талисман на някакъв футболен отбор, пък той да вземе да падне... На всичкото отгоре я наричали Лудо - на галено от Лудогорка.

От срам изчакала нощта и избягала! Летяла с дни. Летяла на най-голямата възможна височина, стигнала чак до океана, когато насреща й се задал малайзийски самолет и се наложило и двамата рязко да обърнат посоката, за да избегнат сблъсъка.

Сега Лудо се крие от властите, защото е последната, която е видяла самолета. Казва, че военните я следят и се опитват да я хванат, защото, докато тя е на свобода, те няма да рискуват с тренировъчни полети.

Мисля че тя преувеличава, добави Меца, - но какво да очакваш от птица, прекарала целия си живот сред футболни фенове."

"Може и да е вярно - не беше съгласен Горския, - на Гергьовден нямаше самолети. Само едни депресирани агнета, дето разправяха, че не им се живее за 4 лева!"

"Аха. Ясно. Значи затова вълкът единак непрекъснато ме навива да се запиша стръвница на преброяването. Трябва, вика, да сме повечко хищниците в Европа. Ако всички са вегетарианци като теб, планетата ще загине от свръхпроизводството на метан и други парникови газове."

"Не му се хващай на номерата, Мецо. Сигурно е решил да удави някоя овца и да я пише за твоя сметка."

"Добре, де. Какво ще правим тогава с паметниците? Щом няма нито самолети, нито ястребки, нито орлици... Гълъбите сами няма да избягат, нито пък ще престанат с честите си нападения."

"Всъщност има останали няколко орела. От нашите, обикновените. Не искат да се разправят с паметници. Вече били членове на Червената книга и щели да се занимават само с фотосесии и размножаване. И ястреби има - в зоопарковете, в резиденцията... Те също са предложени за осиновяване."

И Мецана реши - осиновява паметника на щастливата овца - малката купчина зеленичък клиноптилолит в началото на маковата полянка.