|
| *** |
Ясно е, че текстът е посветен на неотдавнашните поройни дъждове, както и на всички поройни дъждове, които с учудваща редовност са се случвали в миналото българско. Ясно е също, че текстът е посветен и на едни парадоксално последователни в улесняването на сполетяващите ги бедствия индивиди. Юнаците балкански!
Интересно, дете пипне горещата печка и повече не повтаря това. То и животно, като пипне горещата печка, и не повтаря, обаче юнакът балкански не, пипа ли, пипа горещата печка и се оплаква, че тя го пари. Сигурно това е признакът, че си възрастен по нашите земи, раздялата със здравия разум.
Сводове на мостове са задръстени от всякакви боклуци. Свлачища пълзят и са видими дори и с много просто око. Язовирни стени пукат и трещят.
Не, това не е онзи мъж от Варна, който една нощ след обилна почерпка решил да влезе в клетката на мечката в зоопарка и да я люби, и влязъл, но до секс не се стигнало, понеже още с началото на предварителната любовна игра мечката го изяла, потвърждавайки изпятото от група Queen "Love kills".
Това са разумни мъже и жени, глави на семейства, гласоподаватели, строители на съвременна България. Юнаците балкански.
Хипотеза: Световен заговор на завистници ни държи далеч от Нобеловите награди, затова ние атакуваме наградите "Дарвин".
Цитат от Уикипедия: Наградите "Дарвин" са шеговити награди, които ежегодно се присъждат на "хора, които са направили услуга на човечеството, като сами са се премахнали от генетичния му фонд". Наградата се дава най-често на хора, които вследствие собствената си глупост са загубили живота си".
Пример за носител на наградата "Дарвин": Мъж създал в домашни условия устройство за почистване на комина на основата на граната.
Българска номинация за наградите "Дарвин": виж цитата в началото.
Не може да се отрече - стръвен е юнакът балкански в преследването на наградата. Едно време бяхме шампиони в щангите и художествената гимнастика, сега катерим върховете на глупавото самоунищожение, съответно правим услуга на човечеството, като методично се премахваме от генофонда му.
Всичко ли е загубено? Безнадеждно ли е? Винаги има надежда!
Факт е, че има две неща, от които юнакът балкански се пази последователно, неотклонно и дори яростно - да не се мине и да не стъпи бос на цимента.Това е пътят! Просвета! Масова разяснителна работа! Да разбере юнакът балкански, че когато порой отнесе къщата му, той се минава. С помощта на видеопрезентации, ролеви игри и раздаване на кебапчета да осъзнае, че пороят е много по-опасен от цимента.
Възможно е тогава група балкански юнаци под ръководството на кмета или попа, или местната фолкпевица да се самопревъзмогнат, пък малко преди началото на пролетните дъждове да изчистят коритото на реката и по-специално да махнат бента от клонаци, найлонови пликчета и стари автомобилни гуми под селския мост.
Възможно е, но малко вероятно. Защото "патриотите лежат в своите топли стаи, сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне". И няма кой да се приближи на пръсти, пък да ревне в ухото юнашко "Бау, юнак балкански!" Пък белки някой чуе, някой се стресне.
Очаквайте в записките: Българинът като герой от виц.
