И Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) се закачи за актуалната тема за бежанците - в годишния доклад на финансовото разузнаване за 2013 г. се твърди, че са засечени съмнителни парични операции към бежанци от Сирия, Иран и Афганистан. Към имигранти в България с хуманитарен статут са били правени едновременно десетки парични преводи от различни страни, като получателят е един и същ. Вероятно става дума за плащания по т.нар. схема "хавала", чрез която се финансира и терористична дейност, тъй като е трудно да бъде проследена от държавни органи. В доклада липсва всякаква конкретика. Не става ясно нито колко са случаите, нито дали въобще някой от чужденците е уличен в терористична дейност, или в участие в схема за пране на пари. Финансовото разузнаване посочва, че то няма полицейски и разследващи функции, затова не разполага с данни за резултатите от последвалите разследвания.

През 2013 г. финансовото разузнаване е изпратило 226 сигнала до МВР, 12 до прокуратурата и 298 до други структури на ДАНС за над 1.666 млрд. евро. За цялата минала година в ДАНС са били получени сигнали за 2233 съмнителни операции за над 2.5 млрд. евро. Финансовият министър е спрял 18 от тях за скромните 1.582 млн. евро.

"Прави впечатление, че обикновено в един ден се получават множество преводи от лица от различни локации", пише в доклада. Такъв случай е засечен в края на 2013 г., когато в рамките на месец мъж и жена от Афганистан получили над 180 превода. Парите били изпратени от 15 държави чрез различни офиси на системите за бързи парични преводи. Според финансовото разузнаване системите за парични трансфери се използват все по-често от лица в ограничителните списъци на ЕС и американската служба по санкциите OFAC.

Засечените преводи към бежанците са новост в наблюдаваните схеми на пране и финансиране на терористична дейност. Системата "хавала" стана известна около разкритията за финансовите операции на "Ал Кайда". Подобни схеми са засечени и в Китай, Филипините, Индия и Тайланд. Изпращачът на парите се свързва с посредник, дава му сумата за превод към съответната страна и съответен код. Получателят е също посредник. Той предава парите на действителния получател, когато вторият го потърси и назове кода. Доверието между участниците в схемата се базира най-често на роднински връзки и дългогодишни бизнес отношения. Интересното е, че в засечените в България случаи между получателите и изпращачите липсва видима родствена или търговска свързаност.

Според доклада на ДАНС все още най-много пари се перат в България, придобити чрез престъпления срещу бюджета. За изпирането им се използват дружества както в ЕС, така и в офшорни зони. От финансовото разузнаване отбелязват, че в прилаганите схеми много добре се преценява ликвидността на активите, в които се инвестира, за да се легализират парите. Посочва се и че измамниците стават все по-добре образовани и подготвени. Продължават да се наблюдават схемите, при които се правят множество трансакции с мотив "връщане на заем".

Немалка част от мръсните пари идват и от кражби чрез хакерски атаки, измами с чекове и банкови измами. Ако в края на 2012 г. максималният трансфер на сума, открадната чрез хакерска атака, е бил 5000 евро, в началото на 2013 г. са засечени трансфери, като само единият е бил за няколко стотици хиляди евро.