|
| *** |
Всяка година Стоилко избираше прасе, на четири - депутат, на други четири - кмет, на пет - президент... И само в избора на прасе не бе се лъгал.
Обаче влезе в ЕС...
Тутакси в кочината му нахлу комисия. Мери надлъж и шир, души и дудне: "Минимум обитаема площ... Къпане веднъж седмично... Шарени топки за игра... Осветление еди-колко си лукса..."
"Че аз нямам такива луксове, комисийо!" - нажален е Стоилко, къпането премълчава.
А комисията непреклонна - има европейска директива! За прасето, не за Стоилко.
В следващите години Стоилко изпълни всички препоръки. Даже се престара, телевизор турна. Така поредното му прасе научи, че има права. Някакъв договор от Амстердам го признавал за "чувстващо същество".
"И мисля, щом съществувам, Стоилко - философства и сочи телевизора, където се претака петъчен парламентарен контрол. - Искам в голямата кочина, политическо животно да бъда! Зоон политикон!"
Стоилко не знае какво е това, звучи му европейски, значи не е добро.
На мига откликна местният лидер на управляващите Боце Куката. "Оперативно интересно лице!" - рече радостно и набързо уреди на прасето документи за самоличност, независима кандидатура с партийна подкрепа и предизборен щаб.
А на Стоилко заръча: "Ти ще му разтриваш ушите. Един от нашите така премиер стана!".
И е го, Стоилковото прасе, парламентарно представено. Провре се през малкия мажоритарен отвор в тогавашния избирателен кодекс. С един гол лозунг "Ново прасе - нов късмет!" се провре.
Седи сега Стоилко забравен в кочината и гледа прасето си по телевизора. Програмата няма значение, то не излиза оттам. Марков костюм, скъп часовник, интелектуални очилца, засукан речник... А брънката на дулицата, завита му от Стоилко да не рови безидейно - позлатена, нова мода във фолксредите.
И се чуди Стоилко каква е разликата между мажоритарно и пропорционално представено прасе.
Неочаквано прасето се обяви за независимо. Крехкият кворум на парламента се закрепи върху неговото копитце. Стоилко даже изпита неочаквана гордост. Гордост от отчаяние, тъй да се рече.
И се развихри, мамка му и прасе, както е рекъл класикът. Най-безсрамно продава независимост.
Лобира партията столетница да я признаят за историческа забележителност и културна ценност - така да минела под закрила на държавата.
На отцепилите се с бившия президент поиска да го турят на герба: "От вас първите букви на азбуката, от мене героическата поза!".
Слага се на някакво движение за някакви свободи, а на Стоилко дума: "Мене ме турчин не е клал, Стоилко. Ти си ми на мене турчинът!".
Патриотичен гняв изпълва Стоилко, но издава само тих политкоректен хрип: "Бяхме трапезна коалиция...".
На няколко щастливи кокошки от неправителствени организации прасето предложи да ги представлява в Европейския парламент.
Стоилко е отчаян. Без национална идентичност. А българин без прасе е като турчин с прасе. Не е това, което е.
Не щеш ли, от цирк "Балкански" обявиха, че идната година им се забранява дресурата на животни. Ни кон да вади корен квадратен, ни слон балет да играе. Европейска директива! В знак на протест артистите щели да изпълняват ролите на животните.
И прозря се бъдещето.
Прасето в Брюксел. Стоилко в цирка.
До следващите избори, любезни читателю!
Не губи кураж - иде нов типаж!
