Знам си аз, че по улиците човек трябва да си държи ръцете дълбоко в джобовете или поне на гърба - за да си пази задния джоб, но това пролетно затопляне ме разсея. И - естествено - първият мушморок отсреща ме хвана за канарче. В смисъл - затърча се срещу мен радостно, аз опитах да мина на другия тротоар, но улицата - тясна, от двете страни - високи дувари, няма къде да бяга човек, та, онзи ми налетя, стисна ми ръката сърдечно и за всеки случай ме гепи и за лакътя - да не му избягам.

- Извинете - каза, - ако не бързате, ще ви отнема само минутка...

- Не мога да подпиша - благоразумно отговорих. - Вашата подписка я подписах ей на оня ъгъл, ще ме засекат по ЕГН-то, че съм подкрепил справедливата ви кауза не веднъж, а два пъти, и ще ме шкартират. А пък ако е за социологическо проучване - не участвам в такива работи!

И се опитах пак да мина на другата страна, но без особена полза - само сменихме левия дувар с десния.

- Не става въпрос за това - настоя мушморокът. - Само исках да ви задам един щекотлив въпрос от съдбоносна важност...

- Тая ваша агитация от маса на маса и от врата на врата при мен няма да мине - казах. - От двайсет и пет години участвам в демократичния процес активно и мен не можете да ме подлъжете с тъпи обещания.

- Даже и с таблет за детето? - заинтересува се мушморокът.

- И с таблет. И със средноевропейски доходи. И с изкореняване на корупцията. И със съд за виновните. Толкова време как пък не намериха един виновен! Или поне един съд!

Мушморокът се замисли.

- Това, което казвате, е национално безотговорно. Не може човек на вашата възраст да няма своите пристрастия.

- Пристрастен съм към кебапчетата - рекох. - С биричка и картофки. Това са ми пристрастията.

- Какво съвпадение - зарадва се мушморокът. - Виждате ли, откриваме общи интереси! Ако поговорим още мъничко, ще видите колко са близки възгледите ни!

- Нямам възгледи - заявих. - А ако имам, те са случайни и следователно - случайно съвпадат с вашите.

- Изключително съвпадение - още повече се зарадва мушморокът. - И при мен се наблюдава същият феномен! Събуждам се и внезапно откривам, че възгледите ми по чудодеен начин са съвпаднали с нечии чужди! Как стават тия работи - умът ми не го побира! Приятно е да срещнеш случаен съмишленик на улицата! Та, исках да ви задам един щекотлив въпрос...

И държи здраво за лакътя, проклетникът, не пуска!

- Вижте - рекох, - аз наистина бързам и нямам време...

- Абсолютно сте прав - съгласи се с мен мушморокът. - Никой в днешно време няма време за губене на време! Всички търчим, всички бързаме, никой не обръща внимание на наболелите социални проблеми, всеки гледа сам себе си да оправи. Хората у нас вече не са човеци - ето, това е проблемът! Та, позволих си да ви спра, защото ми изглеждате интелигентен, възпитан и отзивчив човек и исках да ви попитам...

Примирих се.

- Добре, хайде, питайте!

Мушморокът ме погледна влажно в очите и мазно рече:

- Да можете да ми услужите с левче за баничка? Още по-добре - с два - да има и за боза...

Докато се усетя, левчето ми за трамвая потъна в шепичката му, мушморокът благодари и хукна да задава щекотливия си въпрос на следващия баламурник.

Много мошеник се навъди напоследък! По телефоните, по вратите, по улиците - както ти говори национално отговорно - и току вземе, че ти отнесе левчето!

Пазете се, братя, дръжте си ръцете в джобовете и не говорете за изборите с непознати!