Винаги, когато има избори, хората леко откачат. Губят връзка с реалността, влизат в някаква паралелна реалност и заживяват там. Ето и сега - всички са хукнали, търчат нагоре-надолу и не спират да задават въпроси. Ако отговориш на въпросите им - те започват да се цупят, че си откровен, карат те пак да помислиш и тогава пак те питат и разпитват за едни и същи глупости. Не отговориш ли - направо се сърдят, че подминаваш такива жизненоважни теми, а после те заклеймяват като предател и родоотстъпник. Въпроси, въпроси, въпроси - като че ли се явяваме на някаква много сложна матура в живота ни. Вместо да идват тука и да ни дават отговори, отговори, отговори...
Лоша работа.
Идват и питат:
- Ти с нас ли си?
- Ти Европа ли избираш?
- Ти споделяш ли политиката на правителството?
- Ти искаш ли да бъдеш свободен и щастлив?
Ей такива глупости викат, после вадят едни тефтери, отбелязват отговорите, тефтерите са едни дебели-дебели, чак страх да те хване.
Никак не ме е страх, ама не знам как да отговарям вече. Отговарях така - лошо, отговарях иначе - още по-лошо. Безсънни нощи изкарах в търсене на верния път, докато най-накрая взех справедливото решение. За всеки въпрос ще хвърлям стотинка. И ако се падне ези - този отговор, падне ли се тура - онзи отговор.
Например питат ме за Европа. Хвърлям монетата и се пада ези. Отговорът ми е готов:
- Ма, разбира се, че искам в Европа, вие луди ли сте! Всеки нормален човек ще иска Европа, там е справедливостта, правдата и истината. Там живеят свободни и усмихнати хора. Европа нас ще ни направи истински граждани на света.
Готов съм и с отговорът, ако монетата се обърне и покаже тура.
- Ква Европа, бе, акъл имате ли? Гонят ни и ни обиждат във всички страни, обикаляме като просяци континента. Ни тука работа, ни там уважение. За нищо не ставаме - не ща да чувам повече за тази Европа!
Питат ме примерно за свободата, хвърлям монетата и отговарям.
- Свободата е най-важното завоевание в нашия живот. Всичко ми вземете, само свободата не пипайте, че ще стане страшно.
Падне ли се тура, ще кажа:
- Вземете си свободата, събирайте си демокрацията и се омитайте! Никога не съм искал точно тази свободия да ни се случи! Такова беззаконие, такъв цинизъм - за това ли се борихме, а? Махайте се от главата ми!
- Ти, друже, с нас ли си?
Ези:
- Винаги съм бил с вас! Вие сте най-прогресивните и напредничави хора, които са се раждали по нашите земи. Без вашата партия щяхме да гледаме през крив макарон европейските хоризонти. Който не е с вас - не е на себе си!
Тура:
- Никога с вас! Вашата партия ни завлече на дъното. То не бяха измами, не бяха кражби, нахранване няма вашата партия. Никога повече няма да гласувам за вас, не ща и да ви чуя. Човек трябва да е пълен дебил, за да ви подкрепи за каквото и да е?
- Ще гласуваш ли на тези избори?
При ези:
- Винаги гласувам. Изборите са най-правилното решение на проблемите ни! И два пъти бих гласувал, ама не дават.
Тура:
- Кракът ми няма да стъпи - не само на тези, ами на всички останали избори. Какво се промени за нас? Ни-що! От бедни - по-бедни. От болни - все по-болни! Само вашите партии растат, дебелеят и цъфтят, а народа кучета го яли! Никакви избори.
Ей така си прекарвам времето - подготвям си отговорите за всяка възможна ситуация. Когато дойдат да ме питат - ще знам. Защото по изборно време винаги идват, никого не пропускат - питат, записват отговорите и гледат строго.
Лошото е, че нямам в джоба си нито една стотинка и няма да мога напълно да отрепетирам отговорите си. Дали някой ще ми даде заем от една стотинка - все пак за Европа ще говорим, а?
Георги Гълов
Със задълбочено обосновани отговори!
А иначе току що пуснах тази песничка на внучката ми.
"Каждому, каждому в лучшее верится..."
Натисни тук