Средната избирателна активност на европейските избори, които се проведоха в неделя, бе 43.09%, сочат предварителните данни, цитирани от агенциите. Това означава, че активността на избирателите в европейския блок т.г. е била малко по-висока в сравнение с предходните избори през 2009 г., когато правото си на вот упражниха 43% от населението в ЕС. Словакия отбеляза най-ниската избирателна активност с 13% срещу 19.4% отпреди пет години. В Словения само 16% са упражнили правото си на вот в сравнение с 20 на сто през 2009 г. В Чехия около 20% са гласували сега за евродепутати, а в Латвия до изборните секции в събота не са отишли около 70 на сто от имащите право на глас. Като цяло в страните от Източна и Централна Европа, които по принцип имат положително отношение към ЕС, се наблюдава ниска активност сред електората, който приема изборите за Европарламента като маловажен вот, който няма голямо отношение към живота на хората.

В Германия и Гърция избирателната активност леко се вдигна над нивото от изборите преди пет години. При германците тя се е повишила от 43.2% на 47.9%. В Гърция, където активността сега достигна 57.3%, през 2009 г. бе 52.6%. Най-висока избирателна активност са регистрирали Белгия и Люксембург, където гласуването е задължително.Там 90% от гражданите са дали своя глас.

Унищожително ниската избирателна активност в някои страни на Европа е най-вече заради мнението на много от жителите на Стария континент, че политиците не чуват проблемите на избирателите, единодушни са повечето анализатори. Много от хората са недоволни от постоянно разрастващия се административен апарат на европейските институции, за който се харчат стотици милиарди евро. Скандали с различни видове лобиране, корупционни скандали, привилегии на еврократите и назначаването на роднини на добре платени длъжности са сред другите основни причини за тези ниски цифри. Много европейци също така не са съгласни да плащат сметките на други закъсали държави и искат повече права за своите страни в ЕС.