|
| *** |
- Ти - викат - защо постъпи така? Защо изобщо гласува на тези избори, след като другите спечелиха? Рекохме ти да правиш и струваш така, че ние да сме победителите. Помниш ли това? Забрави ли какъв инструктаж ти правихме? Пари ти дадохме...
- Момент, момент - спирам ги аз, - пари никой не ми е давал! Дори не сте ми обещавали, че ще ми обещаете пари.
Онези се споглеждат.
- Да, прав си, пари не сме давали. Ама при една изборна победа щяхме да ти дадем.
Хиля се в очите им:
- Вие сериозно ли ги говорите тези неща? Че за вас не гласуваха дори тези, на които давахте сандвичи, пакетирани в двайсетлевови банкноти.
Кратка тишина и много въпроси:
- Ти откъде знаеш това?
- Кой говори такива неща?
- Дай доказателства!
Викам им:
- Аз съм най-обикновен гласоподавател. Вие доказвайте защо изгубихте изборите. Ако сте по-съвестни, ще признаете, че дори сред вас самите има хора, които не са подкрепили партията си. Не държите на думата си, не сте чели програмата си, царе сте на празните обещания.
Пак тишина. Питам:
- Така ли е?
- Ние - мънкат - програма нямаме.
- Това е съвсем ясно. С програма всеки може, ама я да опита като вас - напред през просото...
- Не е така! - не се съгласяват от партията. - Ние много добре знаем какво искаме.
Засмях се от сърце:
- Че това всички го знаят. Искате да сте на власт, докато земята се върти. Нищо друго.
- Че то кой не иска власт! Нали това е смисълът на борбата.
- Това - рекох - е смисълът единствено за вас.
- Добре - примирено рекоха онези, - какъв е смисълът за тебе?
- А! Сетихте се да попитате! Що не опитахте по-рано да научите кой какво го боли, от какво има нужда? Сега вече е късно. Късно е за всичко.
Те не се предадоха:
- Няма такъв филм. Сега ти ще излезеш пред хората и ще кажеш: аз гласувах за тях, аз ги подкрепих и с това допринесох за загубата на партията. Аз съм виновен!
Показах им среден пръст!
- Това е малко грубо - рекоха те. - Нали разбираш, че не иде ние да станем и да признаем, че сме сбъркали. Някой трябва да поеме вината.
- Защо аз? - полюбопитствах.
- Ти си представител на народа и си ни най-симпатичен! - отговориха, без дори да трепнат от безсрамието си.
- Късно е да правя каквото и да е за вас - рекох. - Това, че се вързах и ви гласувах на тъпите избори, е напълно достатъчно.
Онези се заинатиха.
- Не е достатъчно. Трябва още малко. Да излезеш пред всички и да кажеш: аз, редовният гласоподавател, най-обикновения гражданин на страната, съм единствено виновен за това, че партията изгуби изборите.
- Не ща!
- Щом не искаш доброволно, то тогава ние ще те изключим от електората. Нямаме нужда от хора, с които непрекъснато губим изборите.
- Вие сте откачили, бе! Как ще ме изключите от електората?
- Ще видиш. На всички ще кажем, че когато ти ги подкрепяш или дори гласуваш за тях, те губят. Никой няма дори да разговаря с тебе. Ясно ли ти е?
- По-ясно ще е, ако станете и честно признаете пред хората, че нямате грам програма, партията ви е въздух под налягане, а самите вие не ставате и за чеп! Ясно ли ви е?
- На теб, драги, явно чипът ти е прегрял! Огледай се, ослушай се. Кога си чул партия да греши? Няма такъв филм! Грешат само такива като тебе, когато гласуват за такива като нас. И за това те изключваме!
- Самозабравяте се! Вие без електорат не можете!
Онези искрено се развеселиха:
- Можем, бе, без всеки от вас можем. Вие не можете без партиите и без нас, ясно ли ти е това?
Сигурно чипът ми наистина беше много претоварен, защото не можах нищо да отговоря. Даже не се сетих пак да им покажа среден пръст, макар че за това бях винаги готов...