С неформалната вечеря на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС късно снощи в Брюксел започна и битката за евроинституциите. Най-оспорвана е надпреварата за ръководител на ЕК. Официално номинираните кандидати за поста, за които се смята, че имат най-големи шансове, са Жан-Клод Юнкер, излъчен от ЕНП, която ще има най-голям брой депутати в новия ЕП, и Мартин Шулц, издигнат от Групата на социалистите и демократите. Сред евролидерите обаче има разделение и вчера стана ясно, че могат да бъдат обсъждани и компромисни кандидати като датския премиер Хеле Торнинг-Шмит, финландския й колега Юрки Катайнен, бившия латвийски премиер Валдис Домбровскис, дори и шефката на МВФ Кристин Лагард.

След като станаха ясни резултатите от евровота, Юнкер заяви, че победата на ЕНП му дава правото да се опита да сформира мнозинство в ЕП и в Европейския съвет, за да спечели поста. Той се нуждае от гласовете на над половината от всички 751 депутати, т.е. поне 376. Юнкер обаче трябва да бъде номиниран от лидерите на 28-те държави членки. До късно снощи обаче не беше сигурно, че ще се случи точно това, след като в късния следобед германският канцлер Ангела Меркел даде за пореден път през последните дни индикации, че може и да е преосмислила подкрепата си за Юнкер. "Естествено, Юнкер е част от дебата. Казвали сме го много пъти, най-важното е да знаем коя от двете големи парламентарни групи е по-силната в ЕП. Но, от друга страна, знаем, че нито една група не може да решава сама кой да е председател на ЕК", посочи в Брюксел Меркел, цитирана от тв канала Юронюз.

Междувременно конференцията на президентите в ЕП, която включва политическото му ръководство, както и досегашните, все още действащи лидери на политическите групи, дадоха на Юнкер мандат за преговори да преговаря за кандидатурата си за шеф на ЕК. Лидерът на социалистите Ханес Свобода коментира, че ЕНП си остава най-голямата парламентарна група, затова нейният претендент има пълното право да започне да търси мнозинство за кандидатурата си.

Оспорваната е битката и за еврокомисари. Всичките 7 еврокомисари, взели участие в евровота, бяха избрани за депутати, съобщи електронното издание "ЮрАктив". От тях само словакът Марош Шефчович, който сега е комисар по институционалните отношения, е единственият официално посочен от страната си кандидат за пост в ЕК. Хърватинът Невен Мимица също се очаква да остане в ЕК. Румънският президент Траян Бъсеску заяви, че Букурещ отново ще номинира за еврокомисар Дачиан Чолош, който сега отговаря за земеделието.

Заплетена е ситуацията около финландеца Оли Рен, който отговаря за икономическата политика и финансите. Заедно с белгийския либерал Ги Верхофстад бяха кандидати за номинацията на АЛДЕ за председател на ЕК, но после се оттегли с договорката, за да получи подкрепа за друг висш пост в ЕС. Той едва ли ще се задоволи с мястото на евродепутат. Решенията за висшите постове обаче ще се вземат през септември. Рен може да заеме мястото си на евродепутат или да рискува да го изгуби, като остане в ЕК. Присъствието му в ЕК увеличава шансовете му да остане в изпълнителния орган, а ако стане евродепутат, рискува да бъде "забравен". Ако лидерите на ЕС решат да изберат финландския премиер Юрки Катайнен за шеф на ЕК, бъдещето на Рен става неясно.