"Ваня Цветкова подари бронирана врата с домофони на съседите си от входа в Зона Б 5. Тя се стреснала от крадците, които не се спират пред нищо, и решила да помогне на блока" (из печата).

Та ето така се получава, приятели: колкото повече осиромашава българинът, толкова по-отчаяно се мъчи да опази жалкото си имущество от крадците. Решетки на входовете, във входовете, на прозорците, на балконите, в жилищата, по мазетата, по таваните. Метални мрежи, бодлива тел, железни врати, алармени системи. Капани на едро и хитринки на дребно. Купешки точилки и самоделни пушкала.

И колкото повече се множат средствата за защита, толкова повече хора изревават на умряло, че кокошкарите са обрали и малкото, което им е останало: вехтозаветния телевизор, последния костюм, порцелановия сервиз от екскурзията в ГДР преди пет петилетки, венчалните халки, трохите от пенсията, с които е трябвало да изкарат още две-три седмици.

И стои така българинът, и трепери от страх в собствения си дом, както не са треперили и предците му по турско. Защото никакви решетки не могат да го опазят - нито имота му, нито живота му, нито дори честта на бабичката му. И на нашенеца никак не му харесва така.

- Как така не ти харесва, бе аланкоолу? Че нали така е в Европа! Не си ли чувал, че домът на англичанина е неговата крепост?

За чуване, чувал е нашенецът, ала на него му се иска да не я кара чак пък толкова алангле. Ще му се да не трака зъби от страх (и от студ), да не се свива зад пет ключалки и шест решетки, а да си отвори широко вратите, да покани гости, че и той да погостува някому. А после и да се върне пеш по малките часове, без да го заплашва никой.

И - за вас шега, за мене истина - той вече не ще Европа.

- Как така не щеш вече Европа бе, твойта мама! Тия работи не стават така: иди ми-дойди ми, щеш Европа, не щеш Европа! В края на краищата такава е цената на свободата. Така че стой и си налягай парцалите, щото...

И нашенецът - какво да прави - мръщи се, но млъква. Власт е това, големци, агалари, с тях шега не бива.

И трепери от страх (и от студ) българинът, гледа света през петте ключалки и шестте решетки и кой знае защо му се струва, че тоя живот, дето го живее, не е никаква свобода. И все повече си мисли, че в затвора се е оказал самият той, докато отвън на свобода се разхождат само крадците, изнасилвачите, убийците и ония грабители, властниците, дето обърнаха с хастара наопаки неговия единствен, неповторим, непрежалим човешки живот.