|
| *** |
Набутах се в лоното на парламентаризма и взе да се пъхам от кулоар в кулоар, търсейки по-известни лица да вляза в общение.
Докато се озъртах, зашеметен от приказната обстановка и елитарната атмосфера, с тихи стъпки зад гърба ми се приближи Дим Дъбов и прошепна в ухото ми:
- Аз съм мозъкът на групата за задълбочен анализ на евроизборите!
Подскочих и направих забележка:
- Безгръбначен мозък*! Стига с тия тихи стъпки! Аман от милиционерска романтика и шушу-мушу по пантофи! Балев се казвам - представих се - красив аналитичен ум с приятни отклонения, предимно лирични. Какво показва анализът ви? Бръкнахте ли в дълбочина, така да се каже, бръкнахте ли в свинските черва на проблема?
- Анализът ни не включва промяна на лидера - отговори невъзмутимо Дъбов. - Ние смятаме, че сега не е време за оставки.
- Това е като от Никола Вапцаров - отбелязах. - Не, сега не е за оставки, / вместо туй ще напишем доклад.
- Точно така - потвърди Дъбов. - Знам го по себе си. Сядам да пиша мотивационно писмо за оставка от ръководството на Партията, за нуждата от оставка на кабинета и разпускане на НС. Опитвам се да напиша нещо от сорта - "сори, наакахме се за пореден път, оттегляме се да ближем рани и нека тези след нас се опитат да направят нещо"; обаче ръката не ме слуша, излиза нещо съвсем друго - "ние ще направим своите изводи, ще се поучим от грешките си и няма да мръднем оттука". Много ви благодаря, млади човече, че ми подсказахте връзката с Вапцаров.
- С други думи - вместо оставка избухва капут! - обобщих малко по-широко политическата ситуация. - Капутите навремето са ги правели от свински черва - навързах си алегорията и плюнах дискретно в сивата мантия на кардинала.
Дочух в другия кулоар боботенето на ББ и се затичах да зърна кумира си.
- Те се гушат като болни прасета! - обясняваше ББ. - Бутат се едно в друго, не ядат, не пият, стоят омърлушени. Даже бяха спрели да крадат за няколко дена, можете ли да си представите! А какви накокържени пилета бяха...
ББ продължи да миксира стари шлагери, компилира кощунствено "Батальонът се строява" с "Колега", а аз видях Майчето Манолова да минава наблизо и се втурнах към нея, подивял от обич и омерзение.
- Г-жо Манолова, г-жо Манолова! - протегнах благоговейно ръце, без да докосвам нея или одеждите й; както човек стои пред изящно направена торта и не смее да я разреже; както не смеем да разпечатаме красиво опакован дар, не смеем да дръпнем панделката...
- Г-жо Манолова - повторих името й за трети път, - хайде да се гушкаме като болни прасета!
- Кажи го това на Пеевски! - уби всичката романтика Майчето. - Иди му кажи, че искаш да гушкаш болни прасета и погали гърдите на свинята майка!
Шокирах се. При положение, че всичко това е измишльотина, Мая Манолова никога не би казала такова нещо и аз точно затова си го измислям - защото революцията е изкуство на невъзможното. И въпреки това се шокирах.
Почувствах и други човешки нужди, затова попитах за стола с прочутите кюфтета. Една колежка, няма да кажа от коя редакция, ми разказа, че столът доскоро бил затворен от ХЕИ и имам късмет, че вече са го отворили. Според слуховете - непроверими и недоказуеми - проверката била предизвикана от вицепрезидента, защото в президентството много смърдяло на свинско от кухнята на НС. Не знам колко е вярно, сигурно никак, обаче така изгладнях, че като стигнах до манджата изревах с пълен глас:
- Дайте ми да ям! Гладен съм като на обран евреин магарицата!
---------
* Мозъците биват два вида: гръбначен и безгръбначен. Из "Пластична анатомия за лумпени".
