На фона на все по-тежкия недостиг на средства за сектори като здравеопазване и образование България направи сериозна заявка пред ключови съюзници да увеличи почти двойно бюджета си за отбрана. Това стана по време на срещата на лидерите от Централна и Източна Европа и президента на САЩ във Варшава, където се отбелязват 25 години от началото на демократичните промени в Полша. Форумът премина под знака на обещания от всички натовски държави да увеличат военните си бюджети като част от поуките от кризата в Украйна. Барак Обама обяви план за програма на стойност 1 млрд. долара в подкрепа на усилията за подобряване на сигурността и взаимодействието на страните от НАТО в Централна и Източна Европа.

Във Варшава България беше представена от президента Плевнелиев. "На срещата на върха на НАТО в Уелс есента България трябва да препотвърди ангажимента си в рамките на алианса за достигане ниво на разходите за отбрана и сигурност от 2% от БВП. Това трябва да направят и другите страни от НАТО", заяви в полската столица и българският държавен глава. По думите му страната ни не може да се оправдава само с икономическата криза. "Ние трябва да работим за своята сигурност, а това означава и инвестиции", заяви държавният глава.

Към момента разходите за отбрана са 1.3% от БВП. Това са близо 1.095 млрд. лв. Парите обаче стигат единствено за поддръжка на старата техника и липсват всякакви пари за модернизация. През последните години България е лидер в намаляването на парите за отбрана. Но това е тенденция, която се наблюдаваше до началото на кризата в Украйна в почти всички натовски държави.

При влизането си в алианса преди 10 години България обеща да отделя по 2% от БВП за отбрана, но така и никога не постигна този процент. Ако от следващата година трябва да се увеличи бюджетът с 0.7%, това означава, че ще трябва да бъдат намерени още над 600 млн. лв. На фона на тегленето на нов кредит от държавата, за да се плащат стари дългове, увеличението засега изглежда невъзможно.

"Много зависи от това, което ще се случи в България до септември", коментира пред "Сега" председателят на парламентарната комисия по отбрана Янко Янков. "Зависи от това дали ще има стабилизация на икономиката, какви ще са приходите в бюджета, но трябва да положим усилия да увеличим парите за отбрана", допълни той. Военният министър Ангел Найденов не беше открит за коментар, тъй като присъстваше на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел.

На практика увеличението от 600 млн. лв. във военния бюджет е цената, която България ще трябва да плати за покупката на осем нови изтребителя. Както "Сега" писа, началото на проекта за бойните самолети ще стане факт до дни след решение на Министерския съвет. Вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов дори прогнозира, че това ще се случи на 8 юни. "Чувам много обезпокоителни работи, че ще подписват за военна ескадрила, а вече в най-голямата икономическа криза ГЕРБ плащаше по 300 млн. на година за военните хеликоптери, които те бяха договорили. Чувам, че на 8 юни ще договарят такива неща, вие видяхте, дори богатите държави отказаха да купуват самолети сега", каза Борисов.

Проектът за покупката на нови изтребители беше форсиран в началото на април след посещението на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който ясно показа в София, че трябва да се прекрати зависимостта на българската армия от Русия. Расмусен призова България и да изпълни обещанието да отделя по 2% от БВП. Въпреки че още тогава не беше ясно откъде ще се вземат парите за покупка на нова военна техника, българските власти отговориха положително на призива на Расмусен. По време на срещата си с генералния секретар премиерът Пламен Орешарски е посочил, че по-нататъшното модернизиране на армията остава един от приоритетите. По думите му делът за модернизация във военния бюджет е малък, но "има вътрешни резерви".

Във Варшава вчера президентът Плевнелиев повтори, че страната ни трябва да бъде по-активна при реализацията на съвместни отбранителни проекти с партньорите от НАТО. "България може да изпълнява съвместно с Румъния и Турция задачите по охрана на въздушното пространство в региона на Черно море. Съществуват и възможности за съвместно изпълнение на проекти по концепцията за интелигентна отбрана, заедно с другите държави от НАТО в региона", посочи президентът. Той даде за пример Балтийските страни, които вече имат много добре работещи съвместни проекти и програми. Според държавния глава България трябва бъде активна в рамките на обявената от президента Обама програма и да подготви и предложи качествени проекти.

Честванията в полската столица се проведоха успоредно с разговорите на министрите на отбраната на НАТО, на която бяха подготвени и част от решенията за срещата в Уелс, но и хвърлиха повече светлина върху посланията от Варшава. Часове след като Барак Обама обяви плана за 1 млрд. долара НАТО взе решение за създаване на логистична инфраструктура за оперативно разгръщане на допълнителни сили на алианса. "Няма да навлизам в подробности, но става въпрос за създаване на условия за бързо разгръщане на необходимите сили и подкрепления. За тази цел е необходимо да се създаде инфраструктура, запаси от материални средства и въоръжения, подготовка на планове за разпределението им по бази", каза Расмусен. Той подчерта, че всички тези действия не влизат в противоречие с Основополагащия акт НАТО - Русия от 1997 г. Този документ включва по-специално тезата за отказа на Русия и НАТО от използването на военна сила един срещу друг. В прессъобщението на алианса за срещата се посочва още, че министрите на 28-те съюзника са подкрепили германското предложение за създаване на групи от страни, които да развият сериозно военно сътрудничество и да създават съвместни сили.