Дали една чаша е наполовина празна или наполовина пълна е втръснал проблем на теоретиците на оптимизма и песимизма. Според реалистите в чашата има вода до средата и въздух оттам нататък. Представителите на трите учения обикновено са разпределени по равно, затова и страничният наблюдател трудно може да се ориентира при евентуално трипосочно излагане на една и съща теза.

"Срив в знанията на учениците", отбелязва "Преса" - виден песимист. Разочарован от знанията на кандидат-гимназистите е и "Монитор", който се възмущава от 1-а стр.: "Тъпоъгълен триъгълник къса седмокласници".

В другия лагер цари въодушевление: "Матурите са по-успешни", възклицава непоправимият оптимист "Новинар", а съмишленикът му "Стандарт" хвали с конкретика: "Седмокласниците дръпнаха по математика и история".

Е, разбира се, има и други констатации, пак верни ("24 часа"): "Седмокласници не знаят що е ечемичено зрънце"; "Труд": "Децата бъркат Бай Ганьо с Гунчо". В смисъл недейте веднага да ги съдите дечурлигата - може да не са чели/разбрали Алеко, ама явно не са се справили и с Йовков.

Пък и подвеждащата реплика "Абе жена нали е, какво ще приказваш с нея..." си е отвсякъде недопустима от съвременна гледна точка, та днешната младеж изобщо не е длъжна да знае кой долен сексист я е изрекъл някога си. Нашето време си има други еротични герои: "Путин нападна сексистки Хилари" ("Монитор").

Ако читателят все още не вдява на какво ниво са 13-годишните българчета и то, аджеба, сносно ли е или ни най-малко, "Преса" предлага профунден извод: "Истерията сега е вредна, позитивизмът - още повече". Анализът засяга социално-икономическата картинка у нас като цяло, а общовалидното заключение налива вода в мелницата на здравия реализъм.

В крайна сметка всеки поема акъл според капацитета си и на всички трябва да е ясно, че насила хубост не става. Освен в много редки случаи: "Военните връщат щастието в Тайланд" ("Преса"). Съмнително, ама то и понятието щастие е крайно съмнително.