|
| Станишев минава покрай мароканска делегация в парламента, преди да заяви, че ще има предсрочни избори - на които не бе съгласен миналата седмица, и че иска промени в конституцията за задължително гласуване - идея, която до вчера БСП наричаше "дървено желязо". |
В разрез с досегашната позиция на БСП Станишев настоя за промяна в конституцията, с която вотът да стане задължителен. Заедно с това той допусна да има и референдум по същия въпрос. За да аргументира противоречивия си ход, социалистическият лидер проследи избирателната активност в последните 10 години, изтъквайки намаляващия брой гласоподаватели. На това основание Станишев заключи, че "демокрацията в България е полулегална".
Станишев избегна пряк отговор дали с това искане цели да накаже ДПС за начина, по който скъса договорката за общо управление. "Не зная коя партия би спечелила или загубила от такава сериозна промяна", отговори той. При висока избирателна активност относителният дял на гласовете за ДПС намалява.
"Не искам това да е вярно. Отмъщението не е езикът на съвременната политика. Отмъщение срещу какво - че казах това, което и той изрече, какво по-различно казах аз?", отвърна Лютви Местан на извънреден брифинг. Той даде да се разбере, че е неприятно изненадан от идеята за задължително гласуване. Тя не била тема на разговора му със Станишев преди два дни.
Предложението на Станишев намери поддръжник в лицето на най-сериозния му опонент - Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ не дочака приключването на изявлението на Станишев и обяви, че иска "100% от българите да отидат да гласуват, защото тогава е най-представително едно управление". Но няколко часа по-късно ГЕРБ уточни в декларация позицията си: "едновременно предсрочни избори и референдум за задължително гласуване". С това ГЕРБ заяви, че няма да преговаря с БСП в рамките на този парламент за промени в конституцията. На въпрос на "Сега" към Борисов дали би подкрепил голяма управленска коалиция между ГЕРБ и БСП по германски образец, Борисов отговори "не". За такъв вариант в България намекна Станишев, като обясни, че той като лидер на ПЕС и Мартин Шулц като номиниран за председател на Еврокомисията работят за широка коалиция между ЕНП и ПЕС при управлението на Европейския съюз.
Сегашната идея на Станишев за задължително гласуване влиза в остро противоречие с позицията на БСП по темата. Довчера партията определяше такъв тип вот като "дървено желязо". Идеята е лансирана в последните 7 години няколко пъти от други партии и БСП винаги е била "против".
Преди четири месеца темата бе вкарана в обществения дневен ред от президента Росен Плевнелиев, който поиска референдум по изборното законодателство, като един от въпросите касаеше задължителния вот. Плевнелиев направи предложението на 29 януари, а ден по-късно Мая Манолова, основният експерт на БСП по изборното законодателство, го посече: "Това е откровена злоупотреба и откровен политически популизъм." Манолова заяви тогава, че държавният глава не обединява, а разделя нацията. Тя нарече задължителния вот "дървено желязо" и го счете за противоречащо на основния закон. "В конституцията ясно е казано, че гласуването е право, а не задължение на гражданите. Право ли е или задължение - не може да бъде едновременно и двете", аргументира се Манолова.
Вчера президентът предпочете да запази мълчание. От "Дондуков" 2 коментираха пред "Сега", че държавният глава ще излезе с позиция следващата седмица. Консултации с политическите сили по предсрочните избори, както предложи Сергей Станишев, пък ще се проведат чак когато настъпят установените по закон условия - оставка на кабинета и разпускане на парламента.
Задължителният вот фигурираше в предложенията на Искра Фидосова (ГЕРБ) за промяна на Изборния кодекс през 2012 г. Партията на Борисов настояваше гласоподавателите да се стимулират с ваучер за административна услуга на стойност 20 лв. с валидност 2 г. Тогава Станишев заяви: "Всъщност, какво предлагат ГЕРБ и питам президента - той за това ли е - да узаконим купуването на гласове чрез държавата? 20-те лева ще стимулират определени избиратели, които са сред "таргет групите на купувачите на гласове".
За да се въведе задължителното гласуване, ще е необходимо това да се запише в конституцията, коментира конституционалистът проф. Георги Близнашки. Той оглавява инициативния комитет, който събра подписка за референдум по изборната реформа, предложена от президента. "Нужно е това да стане по експлицитен начин, тъй като впоследствие може да бъде оспорено пред КС", обясни Близнашки пред "Сега". Според него, ако се постигне изрично съгласие между парламентарните сили, няма да е проблем поправката да се направи преди новите избори. Близнашки съобщи, че подписката му е събрала 463 326 валидни подписа вместо необходимите 500 хиляди. В момента неговият комитет води съдебно дело срещу председателя на НС Михаил Миков, тъй като не им е отпуснал предвидения по закон един месец, за да допълнят липсващите им подписи.
---ПО ЗАКОН---
При най-оптимистичния вариант ще е необходим поне месец и половина за промяна на конституцията, с която да се въведе задължително гласуване. Става дума за промени в чл. 42, ал. 1 от основния закон, според който "гражданите, навършили 18 г., с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа". Същият член е променян вече веднъж пред 2005 г., когато е добавена нова алинея: "изборите за членове на ЕП и участието на граждани на ЕС в избори за местни органи се уреждат със закон".
Процедурата по промяна на конституцията може да се задвижи от 1/4 от депутатите или от президента. В основния закон е записано, че предложението за изменение и допълнение в конституцията се разглежда от парламента не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. НС пък приема закон за изменение или допълнение на конституцията с мнозинство 3/4 от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Това означава, че е необходима подкрепата на 180 депутати и те трябва да гласуват три пъти.
Има и "резервен" вариант, при който, ако предложението има подкрепата на поне 160 народни представители, то се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от всички депутати или поне 160 души.
Коалиционните партньори забравиха за предишните си целувки
Левицата отхвърли идеята за обща приходна администрация, а Местан изобличи 7 соцдепутати
Целувките заради разкаянието за възродителния процес между лидерите на БСП Сергей Станишев и на ДПС Лютви Местан са забравени. Двамата вече са противници и от два дни разчистват сметките си публично. За да се засили абсурдността на ситуацията, Станишев избра същата зала и час за изявленията си, които ден преди това използва Местан.
Левицата няма да подкрепи идеята на движението за обединяване на НАП и Агенция "Митници", съобщиха от пресцентъра на Станишев, час след като Станишев контраатакува ДПС с предложението си за задължителен вот. Ден по-рано зам.-шефът на ПГ на ДПС Йордан Цонев лансира намерение за създаване на обща приходна администрация, за да се подобри събираемостта на приходите. Той припомни, че преди години подобно предложение е направила Световната банка, но е било прието само създаването на Националната агенция за приходите. Финансовият министър Петър Чобанов по принцип одобри предложението, но отбеляза, че това е трудоемка задача и изисква време. "Съгласни сме с позицията на министър Чобанов, че за целта е необходимо постигане на обществено съгласие", е мнението на БСП. Но се прави уточнението, че "в настоящата политическа ситуация подобна идея и дългосрочна реформа не може да бъде реализирана и БСП няма да подкрепи нейното стартиране".
Малко преди това Станишев обяви, че е изненадан от действията на ДПС. Така той реагира на графика за предсрочните избори, съобщен от Местан 24 часа по-рано. И отново повтори, че БСП носи отговорността за управлението, но не консумира в достатъчна степен властта. Според него изненадващото изявление на Местан помагало именно това възприятие на обществото. Станишев констатира очевидното - че формулата на програмното правителство до голяма степен се изчерпала. Освен това установи, че партията на Доган "затруднява перспективата на кабинета и неговите действия".
Реакцията на Местан не закъсня. Той обяви, че трите варианта за предсрочен вот - през ноември-декември, през пролетта догодина или 2 в 1 с местните избори есента догодина, са били обсъждани на срещата между двамата. На свой ред наследникът на Доган нанесе удар с разкритието, че седем социалисти са подкрепили искането на "Атака" да се отмени приетата от предишния парламент декларация, осъждаща преследванията на българските мюсюлмани от комунистическия режим. Това е станало на заседание на парламентарната комисия по правата на човека в сряда. Въпреки подкрепата на левицата, предложението на националистите не е минало, тъй като представителите на ГЕРБ и ДПС са се възпротивили. "Не засегнах темата и на вчерашната пресконференция, защото ако го бях сторил, убеден съм, че щях да бъда уличен в опит за етнизиране на ситуацията", обясни забавената си реакция Местан. Той отбеляза, че случилото се не се "връзва с целувката" между него и Станишев на общия митинг на двете партии на 16 ноември м.г., когато соцлидерът тържествено се извини от името на БСП за престъпленията срещу мюсюлманите у нас. Местан поиска от ръководството на червените "да преосмисли позицията" на своите хора в комисията. "Един от водещите критерии за демократичността на нашето общество е отношението към възродителния процес. Седем народни представители от БСП не са издържали на този критерий. Очаквам ръководството на БСП да се разграничи", заяви водачът на движението.
------ВЪЛНЕНИЯ
В БСП не крият, че датата за предсрочния вот била оптималната, "за да се позакрепи партията". Вчера соцдепутати се шегуваха със спешното събиране на парламентарната група, на което Станишев предупредил, че се отива към предсрочни избори и обявил идеята за задължително гласуване. В соцредиците очакват с нетърпение развръзката следващия вторник, когато се събира Националният съвет. Тогава ще стане ясно дали Станишев ще се оттегли от председателския пост, или "подкрепата" за него ще надделее. Самият Станишев отказа да отговаря на въпроси по темата преди вторник. В БСП не крият и задоволството си, че коалиция с ДПС в бъдеще става невъзможна.
Левицата няма да подкрепи идеята на движението за обединяване на НАП и Агенция "Митници", съобщиха от пресцентъра на Станишев, час след като Станишев контраатакува ДПС с предложението си за задължителен вот. Ден по-рано зам.-шефът на ПГ на ДПС Йордан Цонев лансира намерение за създаване на обща приходна администрация, за да се подобри събираемостта на приходите. Той припомни, че преди години подобно предложение е направила Световната банка, но е било прието само създаването на Националната агенция за приходите. Финансовият министър Петър Чобанов по принцип одобри предложението, но отбеляза, че това е трудоемка задача и изисква време. "Съгласни сме с позицията на министър Чобанов, че за целта е необходимо постигане на обществено съгласие", е мнението на БСП. Но се прави уточнението, че "в настоящата политическа ситуация подобна идея и дългосрочна реформа не може да бъде реализирана и БСП няма да подкрепи нейното стартиране".
Малко преди това Станишев обяви, че е изненадан от действията на ДПС. Така той реагира на графика за предсрочните избори, съобщен от Местан 24 часа по-рано. И отново повтори, че БСП носи отговорността за управлението, но не консумира в достатъчна степен властта. Според него изненадващото изявление на Местан помагало именно това възприятие на обществото. Станишев констатира очевидното - че формулата на програмното правителство до голяма степен се изчерпала. Освен това установи, че партията на Доган "затруднява перспективата на кабинета и неговите действия".
Реакцията на Местан не закъсня. Той обяви, че трите варианта за предсрочен вот - през ноември-декември, през пролетта догодина или 2 в 1 с местните избори есента догодина, са били обсъждани на срещата между двамата. На свой ред наследникът на Доган нанесе удар с разкритието, че седем социалисти са подкрепили искането на "Атака" да се отмени приетата от предишния парламент декларация, осъждаща преследванията на българските мюсюлмани от комунистическия режим. Това е станало на заседание на парламентарната комисия по правата на човека в сряда. Въпреки подкрепата на левицата, предложението на националистите не е минало, тъй като представителите на ГЕРБ и ДПС са се възпротивили. "Не засегнах темата и на вчерашната пресконференция, защото ако го бях сторил, убеден съм, че щях да бъда уличен в опит за етнизиране на ситуацията", обясни забавената си реакция Местан. Той отбеляза, че случилото се не се "връзва с целувката" между него и Станишев на общия митинг на двете партии на 16 ноември м.г., когато соцлидерът тържествено се извини от името на БСП за престъпленията срещу мюсюлманите у нас. Местан поиска от ръководството на червените "да преосмисли позицията" на своите хора в комисията. "Един от водещите критерии за демократичността на нашето общество е отношението към възродителния процес. Седем народни представители от БСП не са издържали на този критерий. Очаквам ръководството на БСП да се разграничи", заяви водачът на движението.
------ВЪЛНЕНИЯ
В БСП не крият, че датата за предсрочния вот била оптималната, "за да се позакрепи партията". Вчера соцдепутати се шегуваха със спешното събиране на парламентарната група, на което Станишев предупредил, че се отива към предсрочни избори и обявил идеята за задължително гласуване. В соцредиците очакват с нетърпение развръзката следващия вторник, когато се събира Националният съвет. Тогава ще стане ясно дали Станишев ще се оттегли от председателския пост, или "подкрепата" за него ще надделее. Самият Станишев отказа да отговаря на въпроси по темата преди вторник. В БСП не крият и задоволството си, че коалиция с ДПС в бъдеще става невъзможна.
Само в четири страни от ЕС вотът е задължителен
Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург са четирите страни в 28-членния Европейски съюз със задължителен вот. Белгийците например пускат бюлетина в посолството, ако са зад граница, или пък могат да упълномощят друг човек да гласува вместо тях. В Гърция негласувалите нямат право да получават нови документи за самоличност или шофьорска книжка. Преди години подлежаха на глоба.
В Белгия задължителното гласуване е въведено поради напрежението между фламандци и валонци. Предвижда се глоба при неспазване на закона. Тя е от 5 до 1000 евро. Но парадоксът е, че от 2003 г. никой не е бил глобен, тъй като прокуратурите отказват да се занимават с този вид нарушители. Особеността при Белгия е, че социалното осигуряване се извършва от социални и здравноосигурителни каси, свързани с партиите. Поради което хората дават гласа си за партията, която стои зад тяхната осигурителна каса.
Австрия е петата страна в ЕС, в която има частично задължителен вот - гласоподавателите са длъжни да се явят в изборната си секция, но имат правото да си тръгнат, без да пуснат бюлетината. Те обаче трябва задължително да бъдат отметнати в изборните книжа. Ако не го направят, им се налагат парична санкции, а при отказ да платят глобата са заплашени от затвор. Едва двайсетина са държавите в света със задължителен вот. Сред тях са Боливия, Мексико, Панама, Сингапур, Уругвай, Бразилия, Северна Корея и др.
В Белгия задължителното гласуване е въведено поради напрежението между фламандци и валонци. Предвижда се глоба при неспазване на закона. Тя е от 5 до 1000 евро. Но парадоксът е, че от 2003 г. никой не е бил глобен, тъй като прокуратурите отказват да се занимават с този вид нарушители. Особеността при Белгия е, че социалното осигуряване се извършва от социални и здравноосигурителни каси, свързани с партиите. Поради което хората дават гласа си за партията, която стои зад тяхната осигурителна каса.
Австрия е петата страна в ЕС, в която има частично задължителен вот - гласоподавателите са длъжни да се явят в изборната си секция, но имат правото да си тръгнат, без да пуснат бюлетината. Те обаче трябва задължително да бъдат отметнати в изборните книжа. Ако не го направят, им се налагат парична санкции, а при отказ да платят глобата са заплашени от затвор. Едва двайсетина са държавите в света със задължителен вот. Сред тях са Боливия, Мексико, Панама, Сингапур, Уругвай, Бразилия, Северна Корея и др.
Другарите мълчат под статията, но пък неуморно коментират Плевнелиев.
