Скандално раздадените от правителството милиони по публичната инвестиционна програма за развитие на регионите едва се усвояват. По данни на финансовото министерство към 23 май разплатените суми по сключени от общините договори възлизат на близо 19 млн. лв. при отпуснати общо 289 млн. лв. Това е равносилно на 6.6% усвояване на ресурса при изрично изискване за проектна готовност при отпускането на парите. Мудно върви и изпълнението на програмите на министерствата, включени в публичната инвестиционна програма.
В началото на февруари междуведомствен съвет успя да оцени за рекордно кратък срок от 7 работни дни общо 1100 общински проекта за финансиране по публичната инвестиционна програма за растеж и развитие на регионите. Класирането предизвика шумен политически скандал и упреци в толериране на кметове на управляващите партии БСП и ДПС, а голяма част от проектите за стимулиране на растежа се оказаха посветени на изграждане на спортни площадки и ремонт на мегдани в населени места със застаряващо население.
При представянето на проектите упорито се твърдеше, че са търсени предложения с готовност за реализация, а бързането се свързваше с европейските избори. Наличието на проектна готовност залегна и като част от критериите за класиране на проектите, като на този въпрос в апликационната форма е посветена цяла графа. Сега излиза, че харесаните общини изобщо не успяват да задвижат проектите. По данни на МФ до момента се извършени плащания по сключени договори по 85 проекта, като усвоената от общините сума възлиза на 18 975 399 лв. В същото време одобрените проекти на общини са 392, тоест по 307 от тях изпълнението все още не е почнало. Това поставя под въпрос предвидения преглед на публичната програма и очакваното анулиране на проекти и пренасочване на ресурс към други общини. Пренасочването на ресурс от нестартирали проекти бе основен ангажимент на финансовия министър Петър Чобанов, поет в разгара на скандала. Очаква се решението за това да бъде факт през юни, като общините имат срок да предоставят до 10 юни данни за сключените договори и резултата от проведените търгове. На базата на тази информация ще се реши да има ли анулирани проекти и ще се установи дали при поръчките са реализирани някакви икономии.
"Това е напълно очаквано. Още при дебатите по закона за държавния бюджет предупредихме, че заложените пари за развитие на регионите всъщност са бюджетен буфер. Няма как да се очаква бързо изпълнение при необходимост от провеждане на процедури за обществени поръчки и вероятно основната част от стартиралите проекти са на малка стойност, под праговете за поръчка. Кабинетът хем си направи пиар, хем си осигури буфер при проблеми с приходната част на бюджета", коментира депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова.
Мудно върви и усвояването на средства по програмите на министерствата, включени в публичната инвестиционна програма. Финансиране от бюджета за реализиране на инвестиционни проекти получиха общо 7 министерства. Най-сериозни плащания - 8.7 млн. лв., до момента има по програмите на екоминистерството. То получи 29 млн. лв. за реализиране на проекти за управление на речните басейни и управление на отпадъците. 5 млн. са предоставени на Агенция "Пътна инфраструктура", която участва с проекти на стойност 50.17 млн. лв., Министерството на образованието и науката е предоставило на държавните университети 4.7 млн. лв. за инвестиции. За момента няма информация за останалите министерства, за които има отпуснато финансиране - Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите не е предоставило данни за тях. Пари са предвидени за Министерството на здравеопазването, на транспорта, на правосъдието, на инвестиционното проектиране, на МРР, на спорта.
СЪМНЕНИЯ
Както "Сега" писа, процедурата по класиране на проектите стана обект на проверка от Сметната палата. Резултати от нея още няма, а междувременно парламентът прие нарочен закон с цел да смени структурата и ръководството на палатата. Срещу класирането тече и съдебно дело, заведено от кметове на отхвърлени общини. Делото тази седмица бе отложено за октомври и може изобщо да не приключи в рамките на бюджетната 2014 г. Проверка започна и БОРКОР. Центърът за превенция на корупцията е изпратил писма до областните управители в страната, с които изисква списък с проведените търгове по програмата на правителството. Поискана е и информация относно броя на явилите се кандидати, както и случаите, в които процедурите са обжалвани пред Комисията за защита на конкуренцията. Центърът е изработил методика за избор на процедурите, които ще бъдат предмет на анализите и които представляват представителна извадка, извършена на случаен принцип, обясниха от БОРКОР. Получените в Центъра обществени поръчки ще бъдат групирани според вида на бенефициентите, както и според стойността им. После от тях ще бъдат подбрани около 100 обществени поръчки, които ще бъдат изследвани за наличие на слаби места. Данните от областните управители ще бъдат сравнени с информацията в публичния регистър на АОП. БОРКОР е изработил вече т. нар. насочващи и унифициращи анализите характеристични критерии за установяване на слаби места в процедурите. "Целта ни е да направим обективни анализи, базирани на научна методология, които са неутрални и извън политически контекст", коментира директорът на БОРКОР Бойко Великов.
!
