|
| Шлифер - начини на употреба. |
- Дръж ме за шлифера!
- К'во? - попитах.
- Дръж бе, хаймана! - скара ми се гласът и аз в просъница гепих пеша на някакъв мокър шлифер.
- От днес нататък ти ще си Всемогъщият, защото аз излизам в отпуск - рече ми гласът.
Това съм го гледал в един филм, ама не си го спомням съвсем. Кой може да си спомни нещо в три сутринта!
Като казах сутрин, сутринта беше наистина вълшебна. В шкембеджийницата се опитах да направя номера от онзи филм, който съм забравил - получи се! Само от един поглед шкембе чорбата завря в канчето, а аз я разделих, досущ като колегата Мойсей Червено море, на две половинки и по средата остана суха пътечка - цял мравуняк може да мине през нея!
Това наистина ме убеди, че съм гепил за шлифера Този, когото трябва! Моментално реших да оправя света по свой образ и подобие.
Първо разпоредих всяко нещо, до което се докосне хлапе в училищна възраст, да се превръща в таблет.
И чудото стана! Купува си хлапето баничка - тя се превръща в таблет! Купува си вафла - компромисно - в смартфон! Да разберат колко съм готин!
Когато дори самият аз разбрах колко съм готин, тръгнах да се запознавам с народа. Народът тичаше да се запознава с мен, а аз му обяснявах как, като го гледам, ми се плаче за него, пък шефът ми направо не може да спре да се сополиви. Народът също плачеше, но и ме убеждаваше аз да не плача, защото той вече си бил свикнал.
После опитах друг номер - с една скара кебапчета да нахраня цялото население. И това мина успешно - населението се облиза и попита за още! Още - като ме обикнете окончателно - им рекох. И населението започна да се опитва да ме обиква. И - знаете ли, май му се получаваше! К'во ли не прави човек за двайсет кинта!
Започнаха да се случват дори чудеса - дойде например при мен една бедна жена, хвана ме за ръкава и ми рече, аз теб, всемогъщи Б., толкова те обичам, че направо ми иде да ти подаря хиляда лева, ама като си нямам... Споко, рекох й, и това може да се уреди - и докато щракна с пръсти, дотърча един от адептите ми с хилядарка в зъбите и рече:
- Шаповядай, мила шено, подари му тия пари от швое име, ништо, ше не са твои!
Жената ми подари парите, а аз обещах по-късно, като ги умножа, да ги раздам на бедните.
После свиках навлеците, които се правят на партийни лидери, и им рекох - копелета нещастни, наесен, на Димитровден, ще си избера кого от вас да прилаская под пеша на шлифера, дето го държа, а вие само ще подсмърчате и ще ми се молите да ви стана премиер! Ама аз ще реша дали да ви стана, или да не ви стана! Може пък в Брюксел да ми хареса повече! Ще си се возя с намаление из цялата Европа, ще ям консерви с консерваторите и ще ви пращам картички от по-симпатичните места, а вас ще ви оставя да се дърлите по телевизиите, за да забавлявате народа ми! В един момент ще реша и всички ви ще насмета в Сухиндола на историята, защото отсега нататък каквото рече Всемогъщият Б., това ще става!
Е, тогава пак се обади гръмовният глас и ми рече:
- Ти кой беше бе, майна?
- Аз съм Всемогъщият Б.! - отвърнах гордо. - На мен даже са наречени измерителни мерки - хората мерят атмосферното налягане с бар-ове! И бар-кодовете са си нарекли в моя чест! И бар-даците! И бар-дамите!
- Сори, майна - рече гръмовният глас. - Стана малка грешка, шлиферът ми ще му трябва на Джим Кери за една друга комедия, ако обичаш, пусни ми го, че сега трябва да го давам на химическо...
- Няма пък - рекох аз. - Аз съм отговорен човек и не мога да оставя народа си без шлифер на гърба!
Гръмовният глас се позачуди, пък рече:
- Па, задръж си го! Аз си имам и друг!
Та сега се чудя - друг шлифер ли имаше предвид, или мен Всемогъщият Б.?