Идват и още от вратата ме подкарват:

- Искаш ли да има избори в държавата? Ако искаш - кажи как? Ако не искаш - обясни ни защо? И отговаряй, ама честно и правдиво!

Мънках, пъшках, но все пак отговарях:

- Не, нещо ми писна от тези избори, не ги ща!

Онези не спираха:

- Ахааа! Значи ти си този, които не ще избори! Ти слагаш прът в колелото на прогреса. Ти крепиш на власт ретроградните сили и не искаш нашият робски народ да вдигне глава и да направи крачка към свободата, братството и равенството!

При тези думи сърцето ми се късаше на малки парчета, рухвах и казвах:

- Спрете! Искам избори в държавата! Сега, веднага и завинаги!

Онези не трепваха.

- Така ли! Значи ти си този, който иска да има избори, така ли?

- Така! - не отстъпвах аз.

- Къде си тръгнал с тези искания, бе! Такива като тебе докараха държавата до просяшка тояга. Кой стои зад тебе? Олигарсите и задкулисието, нали! Те ли те бутат напред, за да слагаш прът в развитието на прогресивното у нас с нови избори сега и веднага! Признай се!

Спи ми се, гладен съм, нямам никаква работа. В джоба си имам една стотинка и половин цигара. Всичко отдавна ми е омръзнало, ама няма как - дошли са на крака, настанили са се и не си отиват.

Вдигам рамене и казвам:

- Никакви избори не искам, запомнете го това и ме оставете на мира!

- Няма! - казват ми. - Няма такъв филм - да не искаш избори! Това е най-демократичната форма за смяната на властта.

Не се предавам:

- Не ща да сменям властта, бе, нека си стои. С нея, без нея, все ми е тая. Не ме занимавайте с вашите избори!

Гласовете стават още по-строги:

- Не очаквахме от тебе такова нещо! Как може да си за властта! Не виждаш ли, че това са пладнешки обирджии, хора, които дете в майка разплакват! Нищо от това, което обещаха, не са изпълнили.

Викам:

- На мен никой нищо не ми е обещавал.

- Заблуждаваш се! Те излъгаха целия народ, значи и теб са те излъгали! Само изборите ще ни отърват от това корумпирано управление и ще дадат път на мъдрото и прогресивно развитие на нашата страна.

След кратък размисъл се предавам:

- Добре де, искам избори!

Хората отсреща ме поглеждат с погнуса.

- Ама ти нищо не разбираш! Затова си на този хал! Какви избори те бият по главата, бе, знаеш ли колко скъпо е това! Всички знаем какво ще се случи на изборите, нали? Пълна фалшификация, измама и подмяна на народния вот! В никакъв случай не бива да се допускат избори! Пак едни и същи каруцари ще яхнат властта и тогава жална ни майка!

Клатя глава:

- Не ме разбрахте! Аз не ща избори!

Онези са потресени.

- Твоето на нищо не прилича. Така ли ще вървим напред? Един път искам, после - не, не искам! Така ли ще градим свободата и демокрацията. Така ли - на куц крак към Европа и света, а?

Вдигам рамене:

- Лично аз ще вървя на два крака. И не към Европа, а навън, отсреща, че ме чакат приятелите. А вие както искате и където искате, вървете.

- Не ни отговори - искаш или не искаш избори в нашата страна! За доброто на децата ни, за щастието на всички хора!

Спрях на вратата и им рекох:

- Хвърлете ези-тура. И така ще разберете искам или не искам избори. Даже и последната си стотинка ще ви дам - само се махайте от главата ми.

- Давай! - викат те, взимат стотинката ми и си тръгват.

- Ясно е всичко - рекох, - важното беше да ми вземете и последната стотинка, нали!

Те мълчат, а аз продължавам:

- И когато разберете отговора за изборите, ще престанете ли да лъжете народа? А готови ли сте и на други отстъпки...

Бяха вече толкова далече, че дори да ми бяха отговорили нямаше да се разбере... Ама май те нищо не казаха, а само ускориха крачката.